Темата засяга границите, които има не само между градове и държави, но и между нас хората. Ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия! С изложбата ни BORDER MOOD в галерия ONE се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков; пример на човек пред прага на поносимото; гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов; трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живопистта на Ст. Петрунов – на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива?Фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги – дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг – своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук.Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова – нов като материали и оригинален като форма!Калия и Лили са от следното поколение столични художници: агресивни и търсещи границата между високата и низката живопис…А проф. Памукчиев не търси нищо – той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев – неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая.Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло – на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовия войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия.Над всичко виси малка картичка със златно зайче, надписа под него: “Характера на топлината е волята на бъдещето”Йозеф Бойс
„Изходи: упражнения 2024“ на Венцислав Занков представя упражнения върху възможността за изход: изход не само от естетическите конвенции и тяхната социална матрица, но и изход от автоматизмите на опита, изход от силата на виртуозността. Изходите са отказ и утвърждаване. Изходите утвърждават решителния отказ на Венцислав Занков, основополагащ за творческата му практика: отказ от лесните конвенции, от гъвкавите успешни правила, от скритите нормативни регулации на съвременните художествени практики. “Изходи” обаче утвърждават и отказа от собствената сила на отрицаване и утвърждаване – в “Изходи” Занков се отказва от неукротимата пластична и идейна сила на своята работа като скулптор и художник; той се отказва и от визионерската утопия на социалния експеримент с новите медии, схаванати като посредник и ускорител за нов тип общност и общуване – утопичен експеримент, между чиито пионери е самият Венцислав Занков.
“Изходите” са изход и от хоризонта на социалната утопия на дигиталното; те са вход в сингуларното и откривателско, самотно измерение на приключението. В пространството, в което художествената материи и медии, идеите и интуициите не са вече неизменни съюзници, а непознати спътници в прекосяването на некартографирана пустиня. Изходите са вход към нови възможности за дигиталната материя и нейното художествено сплитане/скулптиране.
Така изложбата “Изходи: упражнения 2024” представлява и точка на пречупване на досегашните търсения на Венцислав Занков – те са пречупване, рефракция, огъване, но и реле-ускорител. Излизане навън, от другата страна на хоризонта на художествената материя – в дигиталната пустиня, или в непознатите, запленяващи и застрашителни гънки на новата материя?
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на „Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ“ и със съдействието на Петър Петров – компютърна обработка, видео и фото- визуализация и 3D печат, както и на Фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ.
Относно
Неочакван завой и изход от традиционните за Венцислав Занков през последните десетилетия дейности в областта на живописта и скулптурата, като опити за намеса в и/или като коментар на „социалното”, е най–новата самостоятелна изложба на автора.
„Изходи:- упражнения 2024“ предлагат един път, по който един скулптор е използвал дигитални технологи в свободното си време и се състои от две части – изследователски и творчески етап, и реализация на търсенията, селектирани и показани като художествена изложба.
Експозицията се опира на възможностите на цифровизацията за нестандартно създаване на произведения на изкуството – двуизмерни и триизмерни, като съдържа две серии творби; един дигитален автопортрет от 100 образа и една компютърна визуализация – анимация във видео и фото-формат на структури на тема „Някъде в пустинята на Катар“.
ТРЕНИРОВКИ – Изходи:- упражнения 2024 “
2023 по един съвсем не/ясни подбуди започнах да мачкам листове хартия като изход от социалното и политическото блато и да си плащам за 3D сканирането им , но въображението ми започна да вижда в резултатите големи обекти, сгради, скулптури и… водопади в публични пространства и…. в пустиня….
Припомних си и други упражнения с дигиталната материя, които чакаха своето време.
Обобщени, резултатите се структурираха както следва:
1. Серия„упражнения за лява ръка“ – Дигитална фотография без обектив- 25 движения времево отразени като статичен образ;25 времеви записа НА СВЕТЛИНА като абстрактна графика. Резултати: [1][2][поглед в галерията];limited edition giclee prints, 50x40cm German Etching 310 285g Matt fine art – textured; [3]анимация на статичните образи
2. Серия„Упражнения за дясна ръка [pdf]“ [html] обемни проекти за водопади и архитектурни/скулптурни обекти за публично пространство, изразяващи се в 3D принт на 10 запечатани мимолетни жеста, създаващи хаос, който през дигиталните технологии се преобразува в пластичен конструкт и обект, способен в променен мащаб активно да присъства в градска среда и в пустиня. Технологията dlp – фотополимерната смола улавя и записва светлината в леър 50 микрона 10 пластики, вариращи размери.
3.„100 пъти “ дигитален образ в 100 дни. Наслагване на моменти в образ, който материализира като обобщава и събира в леъри с плътност 1% изминато време /в случая 100 дни/ в едно цяло, в което спецификата на момента се претопява в общата тенденция и състояние на обработения период време. Показва се конкретния резултат който може да се тълкува като автопортрет на сто дни лицето на Венцислав Занков или като портрет на 100 дни време. 1брой giclee 100х80см
6.Изложбата като произведение – организиране на пространство и експонати в цялостно и общо въздействие [PDF] [HTML]
Изложбата на Венцислав Занков предполага и предпоставя интерес към използване на дигиталните технологии и тяхното експериментално, нестандартно, простичко, творческо и изследователско интерпретиране в областта на визуалните изкуства.
„Като записи на времето Проектът касае взаимоотношението между физическото движение като човешки жест, създаващ и ритъм и хаос, и неговото материализиране в образ и в обект чрез дигиталните технологии във физическа и/или симулирана реалност. Изследва една от възможностите да се кондензира време като се запечата в единен пластичен образ, при който психологическото въздействие като краен резултат няма нищо общо с прихванатите отделни емоционални състояния.“ – споделя Занков.
За повече информация може да посетите сайта на галерията: www.host.gallery
От серията „Упражнения за лява ръка“ 90×70 cm limited editions 1/5
От серията „Упражнения за лява ръка“ 50×40 cm limited edition 1/10
От серията„Упражнения за дясна ръка“
Стопкадър от видеотур „Някъде в пустинята на Катар” 3D print / animation Петър Петров
Изложбата като произведение на изкуството
ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ
ТРЕНИРОВКИ „Изходи:- упражнения 2024“ САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА 01.05 –31.05.2024 г. HOSTGALLERY, София
Ventsislav Zankov WORKOUTS “Exits:- exercises 2024” SOLO EXHIBITION HOSTGALLERY, Sofia, May 1–30, 2024. Opening: May 1, 18:00–20:30, Prof. Boyan Manchev, PHD in the author’s presence
The latest solo exhibition by Ventsislav Zankov takes an unexpected turn and exit from his traditional activities in painting and sculpture over the past decades, as attempts for intervention in and/or as a comment on the “social”.
“Exits:- exercises 2024” offer a path along which a sculptor used digital technologies in his free time and consists of two parts – a research and creative stage, and the realization of the searches, selected and displayed as an art exhibition.
The exposition relies on the possibilities of digitization for unconventional creation of works of art – two-dimensional and three-dimensional, containing two series of works: “Exercises for the Left Hand” and “Exercises for the Right Hand”, along with an unrevealed digital self-portrait from (2013) of 100 images, as well as computer visualization – 360˚ animation in video and photo format of structures on the theme “Somewhere in the desert of Qatar”.
The series “Exercises for the Left Hand” contains digital photography without a lens – 22 temporally reflected movements as static images. 22 temporal records represented as abstract graphics.
The series “Exercises for the Right Hand” shows volume 3D projects for waterfalls and architectural/sculptural objects for public or open spaces, expressed in a 3D print of 10 sealed fleeting gestures, creating chaos, which through digital technologies is transformed into a plastic construct and object, able to be actively present in an urban environment or in a desert on a modified scale.
The exhibition also includes an unrevealed self-portrait called “100 Times” (from 2013), which presents a singular digital image of Zankov compiled over 100 days. Accumulating moments in an image, which materializes by summarizing and collecting elapsed time (in this case 100 days) into a whole, in which the specifics of the moment melt into the general trend and state of the processed time period. The specific result is displayed, which can be interpreted as a self-portrait of a hundred days, the face of Vencislav Zankov or as a portrait of 100 days of time.
In the exhibition space, the viewer can immerse himself in a video tour (walkthrough) of the project structures, as well as in a 360-degree video panorama with the work “Somewhere in the desert in Qatar” – computer animation, video and photo visualization of a group of 10 monumental structures for a desert project in Qatar.
Venislav Zankov’s exhibition implies and presupposes an interest in the use of digital technologies and their experimental, unconventional, simple, creative, and research interpretation in the field of visual arts.
“As recordings of time, the Project concerns the relationship between physical movement as a human gesture, creating both rhythm and chaos, and its materialization in an image and an object through digital technologies in physical and/or simulated reality. It explores one of the possibilities of condensing time by sealing it into a single plastic image, where the psychological impact as the ultimate result has nothing to do with the captured individual emotional states,” – Zankov shares.
We look forward to seeing you on May 1st at 6:00 p.m. at HOSTGALLERY, located at 102 “I. E. Geshov” Blvd. (inner entrance), Sofia.
Ventsislav Zankov`s solo exhibition “WORKOUTS” continues until May 30, 2024.
30 ГОДИНИ „БЕЗ НЕВИННОСТ“ – РЕЛИКВИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Колекция Владимир Илиев Текст: Даниела Радева
1 септември – 15 септември, 2023
Откриване: 1 септември, 18:00 ч.
През 1993 г. се появяват първите живописни платна на Венцислав Занков от серията „Без невинност“. През 2023 г. те попадат в частна колекция. Идеята да бъдат показани пред публика на пръв поглед звучи приятно, дори и само заради вече утвърденото им място в историята на изкуството у нас. Обаче се оказва, че само един поглед върху тях е достатъчен, за да се осъзнае, че Занков е страшно (и в буквалния смисъл) релевантен на днешното време. В четирите фрагмента от изложбата „Без невинност“ от 1995 г.[1] изпълзяват истории за национализъм, екстремна бедност, девалвация на естетически номинали, ксенофобия и безнадеждност.
Интересно е, че 90-те, заедно с мутробарок и попфолк, успяват да генерират и първото адекватно на световните процеси наше изкуство. Същевременно художествената общност се разцепва на две части, като съвременно ориентираният фланг като че ли отстъпва правата над живописта. Така Занков се оказва един от малкото, които изнасят актуално съдържание на платно. И става разпознаваем и за широката аудитория, дозирайки ловко нивата на искреност и провокация. От сегашна дистанция изглежда невероятно как по онова време все още има предавания за изкуство по телевизията и критика във вестниците. Богатият архив на художника документира, че той е навсякъде в медиите, като заедно с това получава подкрепящи рецензии и от почти всеки от гилдията на професионалните изкуствоведи.
Дизайнът на репутацията е част от художествената стратегия и от позицията, че не търговците, а само създаващите хора имат право арогантно да претендират, че са богове. През 90-те няма как иначе да се моделира погледа на прогресивно обедняващата (и откъм естетически вкус) масова публика. Интерпретирайки автопортрета със заглавие „Тук съм“ от 1993 г. Мария Василева пише: „Аналогията с „Дойдох да ви спася“ не е далечна.“[2] Ако направим връзка със заглавието на изложбата, можем да прочетем още „ето ме, не съм емигрирал“. Защото за тези, които не го познават, представеният образ е на средностатистически поданик на България. Подчертаната невинност в погледа веднага резонира към детския ръкописен почерк.
Същият почерк се появява на няколко места в този живописен цикъл, и в различни смислови конфигурации с образите. И става още по-сложно и да се преразказва еднозначно. В датиращата от 1993 г. „Вкус на рай“ Занков пише с розов спрей, традиционно средство на уличните вандали. Изстрелян върху старателно живописваната бяла драперия, сълзливият възрожденски цитат от Цветан Радославов е в състояние да активизира реакциите на абсолютно всички слоеве на зрителската маса. В звучаща като пънк парче рецензия, Свилен Стефанов вижда в изложбата съпротива срещу „надигащия се плебейски „патриотизъм“ – проповядван от „интелектуалци“, на които мястото им отдавна трябва да е в затвора за разпространение на нацистка идеология.“[3] И все пак тя е болезнено красива, и е ужасно трудно да се преглътне, че трябва да бъде изтъргувана – нямам предвид картината, а това на което е метафора.
Натрапчив елемент в изложбата „Без невинност“, както и в други работи на Занков от този период, е деформацията на художественото разбиране на идеята за„красивото“. То се приравнява с „привлекателното“ въз основа на непосредствения опит от желанието за потребление на стоки или телесните желания – „естетика на разочарованието“, както би казал Филип Зидаров[4]. „Забранено за чужденци“ от 1993 г. е брандирана с логото на местна агенция за манекенки и маркирана отново с розовия спрей. В едно автоинтервю художникът разказва за дядо си – скулптор и баба си – прима балерина, и за оригинален пастел на Дега, който са имали. „В смътните ми спомени от ранното ми детство витаят неясни силуети на балерини, висящи по стените.“[5] Избледняващи спомени за време на невинност.
В картината „Избледняващи спомени“ от 1994 дори самата композицията говори за това как гримираната хубост на прехода отвръща лице от сантименталната поезия на Дебелянов от учебниците. Ако епохата на социализма е цензурирала еротиката в изкуството, високото изкуство през 90-те години се надсмива над сантименталното, идеализираното и всички видими белези на стария занаят. По образование Занков е скулптор и първите му картини са недокоснати от тежката ръка на академичната живопис. Образите идват директно от снимки в модни списания и от реклами. Известно време преди това живописта тук също се е позовавала на фотография с претенцията, че така отразява вярно реалността, но всъщност за да манипулира. През 1995 г. Борис Данаилов пише, че, Занков е „далеч от изискванията на нормативната естетика, която все още тегне над българското изкуство. Без изобразяване на размахани юмруци и нискочели „гробокопачи“, без доскоро задължителните позовавания на съмнителни героични традиции, Венцислав Занков е твърде актуален…“[6]. Наистина, през 1995 г. изглежда, че демокрацията е тук и преходът уж вече тече, но промяната засяга само повърхността – снимката източник от пропагандна е станала рекламна.
Даниела Радева
[1] Четирите представени картините са част от изложбата „Без невинност”, галерия „Микс“, 1995
[2] Мария Василева, Венцислав Занков, Сп. Галерия, ноември 1996
[3] Свилен Стефанов, Занков фронтално, в. Култура, брой 26 (2147), 30 юни 1995
[4] Филип Зидаров, телевизионно предаване „Форум“, Канал 1, 1995 https://www.youtube.com/watch?v=a9SbMpk0HKg
[5] Венцислав Занков. Метаморфозите на не-мястото. Текстове и проекти от периода 1991-2001, София, 2001
[6] Борис Данаилов, Предизвикателството на артиста, в. Демокрация, 17 юни 1995 г., Брой 139 (1633)
Аделина Филева връчва “Златно перо” на Венцислав Занков 23.05.2023, музикален театър “Ст. Македонски”
„Златно перо“ е награда, която всяка година се връчва на 24 български творци за „безспорен принос към българската култура и изкуство“. Наградата е учредена през 1995 година от агенция „Кантус Фирмус“ и галерия „Макта“ с медийното партньорство на радио Classic FM. Традиционно се връчва в рамките на Европейския музикален фестивал, организиран с подкрепата на Столична община. Отличието представлява брошка от 24-каратово злато във формата на писец.
„Златно перо“ е награда, която всяка година се връчва на 24 български творци за „безспорен принос към българската култура и изкуство“. Наградата е учредена през 1995 година от агенция „Кантус Фирмус“ и галерия „Макта“ с медийното партньорство на радио Classic FM. Традиционно се връчва в рамките на Европейския музикален фестивал, организиран с подкрепата на Столична община. Отличието представлява брошка от 24-каратово злато във формата на писец.
Камери регистрират откриване на изложба. Мястото – галерия „Кредо Бонум”, София. Датата е 01.05.2022. Авторът присъства. Гости и случайни минувачи. Говори проф. Станислав Памукчиев. Открива Весела Ножарова – галерист и домакин на събитието.
„Още са тук“ може да се определи като документ за една проспективна изложба – изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената.
„Още са тук“ запечатва 13 непоказвани фигури от чугун, създадени от Занков през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина – материала, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда. Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето –винаги памет за извършено травматизиране.
Но „Още са тук“ са и 13 стоп кадъра на актуално лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство – сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей като контрапункт на дошлите на откриването зрители.
Камера: Петър Петров / Андрей Аспарухов
Музика: Георги Арнаудов
Анимация и монтаж: Венцислав Занков
С подкрепата на: Национален фонд култура, http://ncf.bg
