roots/корени

Продължителност: 22 юли – 19 септември 2021

Събитие от Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство/Sofia Arsenal-MCA и Национална галерия / National Gallery

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ
Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство,
бул. “Черни връх” 2

КОРЕНИ – 16 съвременни скулптори за Галин Малакчиев
Участници: Боряна Петкова, Валентина Шарра, Венцислав Занков, Георги Донов, Емил Бачийски, Кирил Кузманов, Косьо Минчев, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Невена Екимова, Орлин Иванов, Панчо Куртев, Рафаил Георгиев – Рафо, Симеон Симеонов, Стефан Коцев и Стоян Дечев

Куратори: Надежда Джакова и Таня Станева

22 юли – 19 септември 2021
Вернисаж на 22 юли, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа,
при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп
САМСИ, бул. „Черни връх” 2

„Корени” е посветена на 90-годишнината от рождението на Галин Малакчиев (1931-1987) и има за цел да представи най-новите тенденции и търсения в
скулптурата по примера на Галин Малакчиев, чието име се свързва с новаторство, преобръщане на традиционните представи за пластичност, противопоставяне на официалната рамка.

Изложбата включва обширен визуален материал, свързан с творчеството на Галин Малакчиев, неговата кавалетна скулптура и реализирани проекти за обществени сгради. За първи път ще бъдат показани сканирани и уголемени рисунки от скицника на Галин Малакчиев, сред които много скици на изпълнени в метал скулптури. По време на изложбата ще може да се гледа и филмът „Галин Малакчиев” (1984) на режисьора Васил Минчев, заснел твореца в ателието му в с. Батулия.

Тези 16 скулптори, селектирани за изложбата, не са общували лично с Галин Малакчиев (с изключение на Венцислав Занков, който го е посещавал и прекарвал време в ателието). Това са следващо поколение творци, които го познават от неговите произведения и разказите на учителите им в Художествената академия – преподаватели, близки приятели на Галин – проф. Крум Дамянов, проф. Ангел Станев и др.

Наученото откриваме и в текстовете на участниците, които съпътстват произведенията. Те са и поетичен коментар на отношението към личността и творчеството на Галин Малакчиев. Най-цитираното негово произведение е монументалната творба „За Буквите” в градината на НДК като един от най-добрите примери за скулптура в публичното пространство.
Тази приемственост в художествената традиция и нейното осмисляне е обединяващата връзка между толкова различни съвременни скулптори и завещаното от Галин.

Благодарим за предоставените документи и фотографии, свързани с живота и творчеството на Галин Малакчиев на СБХ, художествените галерии в Пловдив, Добрич, Плевен, Търговище и Габрово, на Цветана Малакчиева, Дени Кръстев, Мария Арангелова и Емил Бачийски.


THE NATIONAL GALLERY
Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art
presents

ROOTS: 16 Contemporary Sculptors on Galin Malakchiev

Participants: Boryana Petkova, Valentina Sciarra, Ventsislav Zankov, Georgi Donov, Emil Bachiyski, Kiril Kuzmanov, Kosyo Minchev, Martian Tanakov, Martin Trifonoff, Nevena Ekimova, Orlin Ivanov, Pancho Kurtev, Rafail Georgiev – Raffò, Simeon Simeonov, Stefan Kotsev and Stoyan Dechev

Curators: Nadezhda Dzhakova and Tanya Staneva

22 July–19 September 2021
Vernissage on Thursday, 22 July, from 5 p.m. to 8 p.m.,
in compliance with all anti-epidemic measures and with controlled access
SAMCA, 2, Cherni Vrah Blvd., Sofia

‘Roots’ is dedicated to the 90th anniversary of the birth of Galin Malakchiev (1931–1987), and aims to present the latest trends and quests in sculpture, following the example of Malakchiev, whose name is associated with innovation, the overturning of traditional concepts of plasticity, and opposition to the formal framework.
The exhibition includes extensive visual material relating to Galin Malakchiev’s oeuvre, his easel sculpture and completed designs for public buildings. For the first time, scanned and enlarged drawings from Galin Malakchiev’s sketchbook will be shown, including many sketches of metal sculptures. During the exhibition, you will have the opportunity to see the film ‘Galin Malakchiev’ (1984), by director Vasil Minchev, who recorded the artist in his studio in the village of Batulia.
These 16 sculptors, selected for the exhibition, did not communicate personally with Galin Malakchiev (with the exception of Ventsislav Zankov, who visited him and spent time in his studio). They belong to the next generation of artists, who know him through his works and from the stories of their teachers at the Academy of Arts—close friends of Galin, and scholars including Profs. Krum Damyanov and Angel Stanev.
We also find what we have learned in the participants’ statements that accompany the works. They are also a poetic commentary on the attitude to Galin Malakchiev’s personality and oeuvre. His most cited work is the monumental ‘To the Letters’, in the gardens of the National Palace of Culture, as one of the best examples of sculpture in a public space.
This continuity in the artistic tradition and its meaning is the unifying link between so many different contemporary sculptors and Galin’s legacy.

GLASS, GAS AND ELECTRICITY

sariev gallery

EXHIBITION / 21 DECEMBER 2020 – 2 FEBRUARY 2021 / SARIEV, PLOVDIV / RADA BOUKOVA / MARIANA VASSILEVA / VENTSISLAV ZANKOV / PRAVDOLIUB IVANOV / VIKENTI KOMITSKI / STEFAN NIKOLAEV / KALIN SERAPIONOV / DIMITAR SOLAKOV / KAMEN STOYANOV / SAMUIL STOYANOV / KRASSIMIR TERZIEV

Ventsislav Zankov, Untitled, 2020, neon, 300х180х15 cm, 3+1AP, Inquiry  / Запитване

I had mentioned that the work is most likely a modern reference to Moses and the Burning Bush, yet in this case there is no one to speak or answer – there is only the buzzing of the transformers. The artwork is untitled and was part of my solo exhibition Before me (2020) in Raiko Alexiev Gallery, Sofia.

The exhibition presented some of my large-format paintings and sculptures made of cast iron. They constitute a visual symbiosis of two themes, two crises intertwined in human behavior – ecological and social, the latter of which was brought about by the coronavirus pandemic – that evolved into an existential crisis and a question about the human.

The tree as a central motif can be understood as a metaphor of psychic domains and visions of loneliness and isolation in a certain natural context. 

For example, the trees represented in large-format paintings are not part of a forest, but rather single entities, barren crowns, strenuously plunged into a gloomy sky. Nature morte / Still life. Next to them, placed outside the context and the framework, stands a technological neon tree that glows in blood red and resembles a system of blood vessels. The micro becomes macro and deepens the anxiety.

Ventsislav Zankov

Untitled, 2020 (detail) from Sariev Gallery on Vimeo.

“ПРЕД МЕН” – погледи в галерията

facebook https://www.facebook.com/events/277652610287940/

Венцислав Занков: “пред мен” живопис и скулптура, 02-30.06.2020, галерия “Райко Алексиев”, София


с подкрепата на
:

  • Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
  • Съюз на българските художници
  • фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

“пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

Not a Forest but a Neon Technological Urban Tree (On the Exhibition In Front of Me, 2020)

  • Ventsislav Zankov

DOI: https://doi.org/10.33919/sledva.20.41.12 Keywords: exhibition; trees; crisis; ecological; pandemic

Abstract

The author’s exhibition In Front of Me is a visual symbiosis of two themes: two crises intertwined in the human behavior – the ecological one and the social one borne by the pandemic situation that turns into a deeper existential crisis and questioning of the human. The trees represented in large-scale paintings are not a forest but rather some singular entities, bare-stripped crowns strenuously cut into a gloomy sky.


Венцислав Занков: “пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

02.06 – 30.06.2020
Галерия „Райко Алексиев“
ул. „Г. С. Раковски“ 125, София

с подкрепата на
Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ


Тъжно ехтят камбаните на далечния храм.
Този път е безлюден.

Изложбата „Пред мен“

е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.

Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да има заглавие „Последната разходка“.

Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.

Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.

Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря въпроси, отговори няма. Екзистенциалната екология за природата на човека – какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.

Заглавието „Пред мен“ остава отворено: стои (вече!) пред мен или предстои? Зададени едновременно.

——————————————————————————————————

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

Колекционирайте съвременно!

ПОГЛЕД В ДЕПОТО (или “Колекционирайте съвременно!”)
 
ИЗЛОЖБА ОТ КОЛЕКЦИЯТА НА НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ

 

12 ноември – 5 декември 2019, откриване 12 ноември, 

вторник, 18.00 часа

СКЛАД в Тютюневия град, ул. „Екзарх Йосиф“ 16

           Работно време: вторник – събота, 12.00 – 19.00 часа

 

Николай Неделчев е основател и управляващ директор на една от най-големите компании за интегрирани маркетингови комуникации в България – Publicis Groupe Bulgaria, част от която са иконичните агенции Saatchi & Saatchi, Leo Burnett, BBH, Zenith и др.

От 2010 г. Неделчев активно колекционира изкуство. Син на скулптора Трифон Неделчев, той израства заобиколен от картините на Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона и други. Конкретната причина обаче да стане колекционер е приятелството му с Кольо Карамфилов, когото нарича “ядрена централа за идеи”. След десетки срещи с него, посещения в ателието му и над 15 придобити картини, страстта към колекционерството е отключена.

През годините колекцията претърпява развитие. От сравнително по-неосъзнато и хаотично събиране, тя започва да изгражда облик. В центъра й е съвременното изкуство, а главните посоки са живопис и скулптура. Специален акцент е поставен върху двайсетина имена, които Неделчев колекционира през годините и изгражда техни мини експозиции и своеобразни “портрети” в рамките на сбирката.

Изложбеният проект представя именно тази посока от колекцията на Николай Неделчев. В нея са включени произведения на Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Димитър Генчев, Любен Петров, Сашо Стоицов, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Георгиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Стефан Божков, Красимир Кръстев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Миряна Тодорова, Калия Калъчева, Валентина Шара, Йонко Василев и други. Те се показват за първи път в обща експозиция, която дава представа за посоката на една частна колекция.

В. Занков - колекция на Н. Неделчев

Железен орден за съвременно изкуство 2019

Железен орден за съвременно изкуство 2019

„Железен орден за съвременно изкуство” се връчва веднъж годишно на визуален артист, галерия или независима организация, действащи в полето на съвременното изкуство, с което допринасят за нов, друг и различен поглед за разбирането му и е извън полезрението на масмедиите и официално представяща се култура и изкуство, но с ясен принос към тях. Отличието има и за цел да открои независими артистични дейности, които надскачат локалния контекст на „правене на изкуство”.

 

Основан е през 2010 от Венцислав Занков и първи носител на отличието е Веселина Сариева.

На 1-ви май 2019 година се връчва за десети път „Железен орден за съвременно изкуство”

Място Хамбара ул. „6-ти септември” 22, София.

Време  начало 19.00 часа

 

Мотивация за избора на артиста за 2019 година

Човекът е изчезнал. Парчета от митове или пък части или просто сенки може и от предполагаеми  машини. Архитектонични детайли в свой ритъм напомнят на съоръжения. Стурктури в изряден разпад са обхванати от свой собствен непонятен смисъл, цел и пребиваване. Присъстващо отсъствие. Порядък и деструкция.

Фино, изискано, нечовешко – поглед към реалност, без да знаем коя е, но сме сигурни, че може да я има точно такава, в естетика на отчуждеността, отстранеността, на прецизно отстранени самодостатъчни структури. Отстраненост в съзерцание на Битие в себе си, в което художникът е надзърнал през процепа на невъзможното. Присъстващото отсъствие на човешкото клони към източни практики, създаващи простота и съвършенство.И в тази своя практика художникът разбива всички клишета, с които може да е натоварено едно дигитално изображение.

 

 

Да променям с прецизност и точност детайли, да променям цялата композиция и елементите в нея и т.н. и т.н… Толкова за техниката. Създаването на изображение, неговото възприемане и разчитане са едни от най-интересните неща на света. Нещо, в което ръката винаги е била един от най-предпочитаните посредници.

 

Има безброй начини за създаване на изображение. Всяко изразно средство е специфично и се различава от друго. Изборът, независимо от какво е продиктуван, винаги води до различен резултат. Не бих могъл с акварел да направя това, което бих постигнал с акрил и обратното. В крайна сметка целта винаги е изображението. Не случайно не използвам думата картина, а изображение.

 

Истина е, че от години рисувам ползвайки електричество. Нищо от това, което съм направил, нямаше да е възможно, ако не разполагах постоянно с еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V. Винаги съм спазвал правилата за безопасност, без да ползвам гумени ръкавици (нали рисувам без ръце).

 

 

Години наред се занимавах само с музика. Нямах никакво намерение пак да рисувам. За себе си бях стигнал до извода, че има смисъл да го правя отново, само ако мога да постигна с изображение същото усещане, което мога да постигна с музика. Тоест изразното средство е въпрос на избор.

 

Слушам музика през останалото време. Докато рисувам – не.

 

Със сигурност има дни, които не са преброени.

 

Водата ще получи частична или пълна амнезия, необяснимите явления ще си останат необяснени.

 

Спомените ще се разделят със своята материалност и ще изчезнат, без това да промени количеството материя. И само пяната ще остане отгоре, поне за малко.

 

 

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

 

Носители на отличието от основаването му са:

2018

Красимир Кръстев RASSIM

изложба „СОЛ” /ONE MONEV gallery/

Мълчанието.

С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава във взаимодействие с природата изложба, която в своята тотална и завършена цялостност става произведение на изкуството и е смислен отказ за участие в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Солта на живота е вече някъде другаде.

 

 

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

 

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

selected works&events