| Border Mood |
| Mar 25, 2025 | 19:00 откриване |
| Ул. Дякон Игнатий 1 А |
| Иван Добромир- куратор |
| Темата засяга границите, които има не само между градове и държави, но и между нас хората. Ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия! С изложбата ни BORDER MOOD в галерия ONE се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков; пример на човек пред прага на поносимото; гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов; трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живопистта на Ст. Петрунов – на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива?Фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги – дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг – своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук.Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова – нов като материали и оригинален като форма!Калия и Лили са от следното поколение столични художници: агресивни и търсещи границата между високата и низката живопис…А проф. Памукчиев не търси нищо – той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев – неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая.Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло – на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовия войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия.Над всичко виси малка картичка със златно зайче, надписа под него: “Характера на топлината е волята на бъдещето”Йозеф Бойс |
