Category Archives: openings

РЕЛИКВИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Галерия Харта представя:

Венцислав Занков

30 ГОДИНИ „БЕЗ НЕВИННОСТ“ – РЕЛИКВИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Колекция Владимир Илиев
Текст: Даниела Радева

1 септември – 15 септември, 2023

Откриване: 1 септември, 18:00 ч.

 През 1993 г. се появяват първите живописни платна на Венцислав Занков от серията „Без невинност“. През 2023 г. те попадат в частна колекция. Идеята да бъдат показани пред публика на пръв поглед звучи приятно, дори и само заради вече утвърденото им място в историята на  изкуството у нас. Обаче се оказва, че само един поглед върху тях е достатъчен, за да се осъзнае, че Занков е страшно (и в буквалния смисъл) релевантен на днешното време. В четирите фрагмента от изложбата „Без невинност“ от 1995 г.[1] изпълзяват истории за национализъм, екстремна бедност, девалвация на естетически номинали, ксенофобия и безнадеждност.  

Интересно е, че 90-те, заедно с мутробарок и попфолк, успяват да генерират и първото адекватно на световните процеси наше изкуство. Същевременно художествената общност се разцепва на две части, като съвременно ориентираният фланг като че ли отстъпва правата над живописта. Така Занков се оказва един от малкото, които изнасят актуално съдържание на платно. И става разпознаваем и за широката аудитория, дозирайки ловко нивата на искреност и провокация. От сегашна дистанция изглежда невероятно как по онова време все още има предавания за изкуство по телевизията и критика във вестниците. Богатият архив на художника документира, че той е навсякъде в медиите, като заедно с това получава подкрепящи рецензии и от почти всеки от гилдията на професионалните изкуствоведи.

Дизайнът на репутацията е част от художествената стратегия и от позицията, че не търговците, а само създаващите хора имат право арогантно да претендират, че са богове. През 90-те няма как иначе да се моделира погледа на прогресивно обедняващата (и откъм естетически вкус) масова публика. Интерпретирайки автопортрета със заглавие „Тук съм“ от 1993 г. Мария Василева пише: „Аналогията с „Дойдох да ви спася“ не е далечна.“[2] Ако направим връзка със заглавието на изложбата, можем да прочетем още „ето ме, не съм емигрирал“. Защото за тези, които не го познават, представеният образ е на средностатистически поданик на България. Подчертаната невинност в погледа веднага резонира към детския ръкописен почерк.

Същият почерк се появява на няколко места в този живописен цикъл, и в различни смислови конфигурации с образите. И става още по-сложно и да се преразказва еднозначно. В датиращата от 1993 г. „Вкус на рай“ Занков пише с розов спрей, традиционно средство на уличните вандали. Изстрелян върху старателно живописваната бяла драперия, сълзливият възрожденски цитат от Цветан Радославов е в състояние да активизира реакциите на абсолютно всички слоеве на зрителската маса. В звучаща като пънк парче рецензия, Свилен Стефанов вижда в изложбата съпротива срещу „надигащия се плебейски „патриотизъм“ – проповядван от „интелектуалци“, на които мястото им отдавна трябва да е в затвора за разпространение на нацистка идеология.“[3]
И все пак тя е болезнено красива, и е ужасно трудно да се преглътне, че трябва да бъде изтъргувана – нямам предвид картината, а това на което е метафора.  
 
Натрапчив елемент в изложбата „Без невинност“, както и в други работи на Занков от този период, е деформацията на художественото разбиране на идеята за„красивото“. То се приравнява с „привлекателното“ въз основа на непосредствения опит от желанието за потребление на стоки или телесните желания – „естетика на разочарованието“, както би казал Филип Зидаров[4]. „Забранено за чужденци“ от 1993 г. е брандирана с логото на местна агенция за манекенки и маркирана отново с розовия спрей. В едно автоинтервю художникът разказва за дядо си – скулптор и баба си – прима балерина, и за оригинален пастел на Дега, който са имали. „В смътните ми спомени от ранното ми детство витаят неясни силуети на балерини, висящи по стените.“[5] Избледняващи спомени за време на невинност.  

В картината „Избледняващи спомени“ от 1994 дори самата композицията говори за това как гримираната хубост на прехода отвръща лице от сантименталната поезия на Дебелянов от учебниците. Ако епохата на социализма е цензурирала еротиката в изкуството, високото изкуство през 90-те години се надсмива над сантименталното, идеализираното и всички видими белези на стария занаят. По образование Занков е скулптор и първите му картини са недокоснати от тежката ръка на академичната живопис. Образите идват директно от снимки в модни списания и от реклами. Известно време преди това живописта тук също се е позовавала на фотография с претенцията, че така отразява вярно реалността, но всъщност за да манипулира. През 1995 г. Борис Данаилов пише, че, Занков е „далеч от изискванията на нормативната естетика, която все още тегне над българското изкуство. Без изобразяване на размахани юмруци и нискочели „гробокопачи“, без доскоро задължителните позовавания на съмнителни героични традиции, Венцислав Занков е твърде актуален…“[6]. Наистина, през 1995 г. изглежда, че демокрацията е тук и преходът уж вече тече, но промяната засяга само повърхността – снимката източник от пропагандна е станала рекламна.





Даниела Радева


[1] Четирите представени картините са част от изложбата „Без невинност”, галерия „Микс“, 1995

[2] Мария Василева, Венцислав Занков, Сп. Галерия, ноември 1996

[3] Свилен Стефанов, Занков фронтално, в. Култура, брой 26 (2147), 30 юни 1995

[4] Филип Зидаров, телевизионно предаване „Форум“, Канал 1, 1995 https://www.youtube.com/watch?v=a9SbMpk0HKg

[5] Венцислав Занков. Метаморфозите на не-мястото. Текстове и проекти от периода 1991-2001, София, 2001

[6] Борис Данаилов, Предизвикателството на артиста, в. Демокрация, 17 юни 1995 г., Брой 139 (1633)




V&V Epicrises / В&В Епикризи

10.11.21 Димитрина Кюркчиева разговаря с художника Венцислав Занков в ”Артефир”
Програма Христо Ботев Артефир

2021 14.11 култура на бързи обороти БНР




TV

2021 БНТ 18.11. култура.бг

Exhibition of Ventsislav Zankov
at
Vaska Emanouilova Gallery
04.11. – 05.12.2021

Over the years, Vaska Emanouilova Gallery has combined interest in the historical and the contemporary art. One of the gallery’s programmes deals with sculpture and its current development. Ventsislav Zankov’s exhibition goes beyond this museum task and takes the risk of “updating” the works of the famous Bulgarian female artist, to understand them not as historical, but as an existential fact – a testimony of the human and life.

Two artists meet in the small space of Vaska Emanouilova Gallery – Ventsislav Zankov and Vaska Emanouilova, who at first glance do not look alike at all. The differences between them are not only historical, between traditional and contemporary art, between the last and the present century, between the distinctly female and the decidedly masculine beginnings, they are differences in the overall perception of the world and of the human as part of it.

The exhibition presents two notions of art and society, two epicrises of their condition, which emphasise each other on the principle of contrast. It includes sculptures and paintings by Zankov, created in the period 2011 and 2016, which have previously been shown only in solo exhibitions.

Notwithstanding what is considered “good taste”, a current direction, politically correct and art with social commitment, Ventsislav Zankov has always managed to take a clear position with his works. In this case, to show the world beyond the disintegration of the values of humanity and enlightenment, beyond any attempt at an ideal, at odds with the harmonious figure and bodily form as a world of debris of titans that once lived, of torn meaning and quivering bodies thinned like lines. Zankov’s works on display represent the quintessence of the artist’s understanding of art as an analytical tool for stripping the act of living.

Ventsislav Zankov works in the sphere of painting, sculpture, video, installation, performance, and new media. He has been one of the most active Bulgarian artists in this field since 1989. Zankov graduated in Sculpture from the National Academy of Art in 1988. In the period 1997-2008, Ventsislav Zankov was a part-time lecturer, and since 2009 he has been a full-time lecturer in the Department of Fine Arts at the NBU. He was a part-time lecturer in Sculpture at the NAA (2010). Zankov was awarded a doctoral degree in Art Studies and Fine Arts in 2013. He was a consultant in the training programme in psychodrama, sociometry and group therapy of the Psychotherapy 2000 Foundation. In 2016, Ventsislav Zankov was awarded a Master’s degree in Film and Television Arts at the NBU. Since 2017, he has worked as an associate professor in the Department of Visual Arts of the NBU.

His latest solo exhibitions include the following: In front of Me, Rayko Alexiev Gallery, UBA, 2020, The Last Burghers of Calais, ONE Gallery – Artium – Serdika offices, 48 Sitnyakovo Blvd and New Bulgarian University, with the financial support of the Central Fund for Strategic Development of the Board of Trustees of the NBU, 2016; Oh, Happy Days, Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia, 2014; The Last Boudoir (Sculpture, Blood, and Video), Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia,2011; New Ghostly Paintings /We Are All Now Shadows/, Rakursi Art Gallery, Sofia, 2011; Post-Romanticism. Reloaded, BKI – Berlin, 2011; Possible-Impossible, conceptual projects for the aesthetisation of the urban environment with the financial support of the Culture programme of Sofia, 2011, etc.

Ventsislav Zankov has participated in numerous group exhibitions. He is the author many publications in the print periodicals and on the Internet.

For more information:

Vaska Emanouilova Gallery

Branch of the Sofia City Art Gallery

15 Yanko Sakazov Blvd, Sofia

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg



В&В Епикризи
Изложба на Венцислав Занков в галерия „Васка Емануилова“
04.11. – 05.12.2021

През годините галерия „Васка Емануилова“ съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното настоящо развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да „актуализира“ работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт – свидетелство за човека и живота.

В малкото пространство на галерия „Васка Емануилова“ се срещат двама автори – Венцислав Занков и Васка Емануилова, които още на първи поглед изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него.

Изложбата представлява две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно на принципа на контраста. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011 – 2016 г., които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.

Независимо от приетото за „добър вкус“, за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав Занков успява винаги да заеме ясна позиция с работите си. В случая творбите му „говорят“ за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с хармоничната фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.

Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997–2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. – редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, фондация „Психотерапия 2000“. Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016). От 2017 г. – доцент в департамент „Визуални изкуства“ на НБУ.

Сред последните му самостоятелни изяви са: „Пред мен“, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, 2020; „Последните граждани на Кале“, ONE Gallery– Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. „Ситняково“ 48, и Нов български университет, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, 2016;  „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2014; „Последният будоар“ (скулптура, кръв, видео), галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2011; „Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци“, галерия „Ракурси“, София, 2011; „Post-романтизъм. Reloaded“, БКИ – Берлин, 2011; „Възможно-Невъзможно“, идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма „Култура“, 2011; и др.

Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

За повече информация:

Галерия „Васка Емануилова“

Филиал на СГХГ

Бул. „Янко Сакъзов“ 15, София

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg


visibility


https://www.monitor.bg/bg/a/view/venci-zankov-predizvikva-vaska-emanuilova-na-nejnata-teritorija-288630

https://www.24chasa.bg/novini/article/10361510

http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2508586

https://bgnes.bg/news/ventcislav-zankov-kogato-izkustvoto-te-provokira-da-mislish-vinagi-ima-risk-ot-obida/

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/33622-v-v-epikrizi-izlozhba-na-ventsislav-zankov

http://artsofia.bg/bg/events/2021/11/04/v-v-epikrizi-izlojba-na-vencislav-zankov-v-galerija-vaska-emanuilova

https://19min.bg/news/3/158199.html

https://slava.bg/news/135474.html

https://stolica.bg/kultura/izlozhba-na-ventsislav-zankov-v-stolichnata-galeriya-vaska-emanuilova

https://visitsofia.bg/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0/day,04/month,11/year,2021/evid,13156/uid,ba3c7646aacf34da2e435c5df4e1f7f0


the gallery / галерията





проекта / the project


2016 Офисите – последното мястото на “Последните граждани на Кале”

 

Венцислав Занков, последните граждани на кале – скулптура , 2016

От 23.06.2016 „Последните граждани на Кале” на В. Занков гостуват на ONE Gallery в едно от нейните пространства – Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. Ситняково 48

Могат да се видят понеделник- петък от 9.00 до 19.30 часа,

събота и неделя с предварителна уговорка – тел. за контакт 0876109088

neon specialist Мирослав Димитров 0887677769
————————–
хамали – Александър Тасев, бате Венци, бате Миро, транспорт Иван
—————————————————————————————
„Последните граждани на Кале” са реализирани с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

Темата на последния артистичен проект на Занков  е цитат по идеята на Огюст Роден  “ Гражданите  на Кале”  и предизвиква асоциации със съвременната ситуация в Европа.

С„последните граждани на Кале” Венцислав Занков поставя един важен въпрос: дали ролята на изкуството е да служи за декориране и украса на действителността, или то трябва да бъде разбирано като граждански акт и политическо действие.

В творбите ще видим типично постмодернистично преплитане на асоциации, биографични, исторически и митологични елементи, носещи заряда на дълбоката символика, присъща за творчеството на Занков.

Скулптурната инсталация, обединяваща деветнайсет реалистични скулптури, изпълнение с дълбочина и драматизъм бяха  представени в необичайното пространство на тухлен и бетонен фон  в едно от новостроящите се крила на Нов Български Университет. Като художествен акт те  изминаха символично своя път и стигнаха до пространството на бизнессградата на Сердика офиси подобно на действителната история от 1346 г., те потъват изгонени от своя град .

 

Историческа справка

Кале попада под английски контрол и остава английски град чак до 1558 година, осигурявайки идеален плацдарм за нападения над Франция. Англичаните губят контрол над града при управлението на Мария I Тюдор.

През 1880 управата на града назначава Огюст Роден да създаде статуя, представяща жителите на Кале в момента на предаването си. Гражданите на Кале бива завършена през 1888 година и се превръща в една от най-известните творби на Роден.

През 1836 композиторът Гаетано Доницети написва опера, озаглавена Обсадата на Кале.

 

За автора

Венцислав Занков завършва скулптура в НХА-София през 1988 г. От 1997 до 2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет. Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013), дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори след 1989 г.

 

За  повече информация : 0876109088; www.onegallery.eu