Category Archives: selected exhibitions

selected exhibitions

“ПРЕД МЕН” – погледи в галерията

facebook https://www.facebook.com/events/277652610287940/

Венцислав Занков: “пред мен” живопис и скулптура, 02-30.06.2020, галерия “Райко Алексиев”, София


с подкрепата на
:

  • Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
  • Съюз на българските художници
  • фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

“пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

Not a Forest but a Neon Technological Urban Tree (On the Exhibition In Front of Me, 2020)

  • Ventsislav Zankov

DOI: https://doi.org/10.33919/sledva.20.41.12 Keywords: exhibition; trees; crisis; ecological; pandemic

Abstract

The author’s exhibition In Front of Me is a visual symbiosis of two themes: two crises intertwined in the human behavior – the ecological one and the social one borne by the pandemic situation that turns into a deeper existential crisis and questioning of the human. The trees represented in large-scale paintings are not a forest but rather some singular entities, bare-stripped crowns strenuously cut into a gloomy sky.


Венцислав Занков: “пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

02.06 – 30.06.2020
Галерия „Райко Алексиев“
ул. „Г. С. Раковски“ 125, София

с подкрепата на
Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ


Тъжно ехтят камбаните на далечния храм.
Този път е безлюден.

Изложбата „Пред мен“

е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.

Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да има заглавие „Последната разходка“.

Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.

Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.

Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря въпроси, отговори няма. Екзистенциалната екология за природата на човека – какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.

Заглавието „Пред мен“ остава отворено: стои (вече!) пред мен или предстои? Зададени едновременно.

——————————————————————————————————

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

“Последните граждани на Кале” в НБУ– късометражен документален филм, 2018

Последните граждани на Кале в НБУ– късометражен документален филм,   [00:12:18] Реж. Венцислав Занков, 2018

Венцислав Занков
ПОСЛЕДНИТЕ ГРАЖДАНИ НА КАЛЕ
изложба скулптура
2016

строителен обект на Нов Български Университет
реализирана с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развите към Настоятелството но НБУ

откриване на изложбата
проф. Петер Цанев

музика  – дуети за цигулка на Бела Барток в изпълнение на Александрина Миленова и Христиана Иванова
студенти от  департамент “Музка” на НБУ

режисьор
Венцислав Занков

оператори
Александър Лебедевски
Венцислав Занков
Петър Петров
Андрей Аспарухов
Бранимир Миладинов
Симона Георгиева

монтаж
Венцислав Занков
Александър Лебедевски

звук
Бранимир Миладинов – звук на терен
във филма са използвани фрагменти от интервю
на Венцислав Занков за програма “Христо Ботев” на БНР

графичен дизайн
Александър Лебедевски

продуценти
Венцислав Занков
Александър Лебедевски

artchannel.bg
2018

2016 Офисите – последното мястото на “Последните граждани на Кале”

 

Венцислав Занков, последните граждани на кале – скулптура , 2016

От 23.06.2016 „Последните граждани на Кале” на В. Занков гостуват на ONE Gallery в едно от нейните пространства – Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. Ситняково 48

Могат да се видят понеделник- петък от 9.00 до 19.30 часа,

събота и неделя с предварителна уговорка – тел. за контакт 0876109088

neon specialist Мирослав Димитров 0887677769
————————–
хамали – Александър Тасев, бате Венци, бате Миро, транспорт Иван
—————————————————————————————
„Последните граждани на Кале” са реализирани с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

Темата на последния артистичен проект на Занков  е цитат по идеята на Огюст Роден  “ Гражданите  на Кале”  и предизвиква асоциации със съвременната ситуация в Европа.

С„последните граждани на Кале” Венцислав Занков поставя един важен въпрос: дали ролята на изкуството е да служи за декориране и украса на действителността, или то трябва да бъде разбирано като граждански акт и политическо действие.

В творбите ще видим типично постмодернистично преплитане на асоциации, биографични, исторически и митологични елементи, носещи заряда на дълбоката символика, присъща за творчеството на Занков.

Скулптурната инсталация, обединяваща деветнайсет реалистични скулптури, изпълнение с дълбочина и драматизъм бяха  представени в необичайното пространство на тухлен и бетонен фон  в едно от новостроящите се крила на Нов Български Университет. Като художествен акт те  изминаха символично своя път и стигнаха до пространството на бизнессградата на Сердика офиси подобно на действителната история от 1346 г., те потъват изгонени от своя град .

 

Историческа справка

Кале попада под английски контрол и остава английски град чак до 1558 година, осигурявайки идеален плацдарм за нападения над Франция. Англичаните губят контрол над града при управлението на Мария I Тюдор.

През 1880 управата на града назначава Огюст Роден да създаде статуя, представяща жителите на Кале в момента на предаването си. Гражданите на Кале бива завършена през 1888 година и се превръща в една от най-известните творби на Роден.

През 1836 композиторът Гаетано Доницети написва опера, озаглавена Обсадата на Кале.

 

За автора

Венцислав Занков завършва скулптура в НХА-София през 1988 г. От 1997 до 2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет. Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013), дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори след 1989 г.

 

За  повече информация : 0876109088; www.onegallery.eu

 

последните граждани на Кале в НБУ 26.05-05.06.2016

пълната информация за изложбата: текстове, произведения, откриване, публикации… можете да намерите тук

2015-2018 ‘THE LAST BURGHERS OF CALAIS’ – SERIES

Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system

published on 6/2/16 2:19 PM] Photo: Veneta Pavlova

Until June 5th one can see the exhibition of sculptor and artist Ventsislav Zankov entitled “The Last Citizens of Calais.” It is on display in the third unfinished building of the New Bulgarian University in Sofia. The exhibition brings us back to a tragic chapter of history when in the middle of the 14th century the army of Edward III besieged Calais.  In order to save the citizens, the rulers of the city surrender the keys to the city gates. Les Bourgeois de Calais is a famous sculpture by Auguste Rodin. In the recent years Calais has become a city of refugees and migrants whose aim is reaching Great Britain.Снимка
Ventsislav Zankov 2016

We are part of a number of crises – financial, moral and a refugee one, Ventsislav Zankov says and adds:

“We live in a permanent crisis. What has been happening to our value system? Until recently one could often hear the expression ‘citizens of the world.’ At one point it turned out that we were neither citizens of the world, nor the world was united. On the other hand we do not have defenses in our civilization model. We do not have an answer to current processes and we do not know how to behave or what our moral and civic duties are. We have been betrayed from inside,” he says and adds:

“Democracy focuses on counting numbers rather than on human beings. When people vote, it is just numbers that are reported. There is no quality, just quantity. Speech has been destroyed in all of the political discourse that has been going on.”Снимка

The artist has been inspired by the popular sculpture of Rodin “The Burghers of Calais.” According to him, the moral horizon nowadays seems to be the individual salvation but maybe this way we cease being citizens. On the other hand the Burghers of Calais were thinking about the community.

“Fortress Europe has been somehow betrayed from inside or maybe now the battle is for the spirit. The answer is not clear because we think this is our civilizational spirit but actually it has long ago been defeated by consumerism and commercialism,” the sculptor says.


Снимка

In his works one ca see pain, despair, and extreme conditions. The sculptures are characterized by alienation, loneliness, suffering. For his works the artist used products of organic chemistry – polyurethane and polyester.

English: Alexander Markov
Photos: Veneta Pavlova

BNR radio Bulgaria site: Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system
published on 6/2/16 2:19 PM] English: Alexander Markov, Photos: Veneta Pavlova

Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system – Culture.pdf

poster_horiz

„Последните граждани на Кале”

Самостоятелна изложба-скулптура на Венцислав Занков

с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ

Анкета в-к “КУЛТУРА”  – Ружа Маринска  
Култура – Брой 5 (2885), 10 февруари 2017

 

Какво:

18 скулптури  – човешки фигури от  полиуретан и полиестер, оцветени.

 

Къде:

Строителен обект  – 3-ти корпус на НБУ – ул. «Монтеридео» 21

Кога:

26.05-05.06.2016

Защо:

„Последните граждани на Кале”

С проекта „Последните граждани на Кале” В. Занков интерпретира и развива идеята на популярната скулптурна композиция на О. Роден (Гражданите на Кале) като разширява смисъл й  – предаването на Ключа на Крепостта  става метафора за съвременната ситуация в Европа.

 

„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия на случващото се в настъпващото време за цивилизационнен избор и безсилието в неговата амбивалентност в разбирането  – приемане/отхвърляне  на реалността  –   военни конфликти,  бежанци, фундаментализъм, атентати. Гражданинът на света се оказва предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.

Съвременният гражданин се оказва в пряка среща  с Оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е смачкан, всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на  синтетика на желания и синтетичен смисъл.

 

Фигурите, телата, включени като скулптура  в „Последните граждани на Кале”  са отчуждени, разделени, оголени, проядени  и самотни в страданието и отчаянието си в безсилието пред непонятното –  представата; разбирането за Един Свят  е взривена, и  имат пряка емоционална и смислова връзка с актуалното настояще като жизнена и медийна среда – кризи – хуманитарни, морални, финансови с нестабилни  смислови, смислени хоризонти за живот.  Дезинтеграция.

Естетиката на  „пластмасовите хора” на В. Занков  е базирана на използвания материал –полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово виолетово червено) от автомобилни бои, в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват – оголени екстатични фигури  – органичността на човешкото тяло е изведена в прът през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са естествен размер /Lifesize/

 

Мястото  – оголени стени, суров бетон, пусто пространство, пространство в себе си без  предназначение  /сградата на 3-ти корпус НБУ в процес на изграждане  – арх. Зарко Узунов /. В момента на изложбата възприемането му е двузначно – между  изоставено и предстоящо, не е нито излязло от употреба, нито влязло в употреба  и  в това времево и смислово пропадане, то е самото себе си. Там попадат и «Последните граждани на Кале»

И още «Има и още по-актуално на актуалното настояще, което е тук, в сърцевината – след Ние, Вие, Аз, Сега.. .след вече отминалото и преди още незапочнатото. Енергията е изцедена в не-ставане, не-свършване,  в не-преход с не-виновни. Витае безсилие и разпад,  Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален,  свити в себе си преставаме да бъдем граждани – апатия и оцеляване, спасение по единично е единственият реален морален хоризонт, изсмукани  от  безмисленото рециклиране на смисли в едно изхабено и уморено политическо пространство. Времето е извън нас  и ние сме извън времето.» В.Занков

 

„Последните граждани на Кале” не предават ключа на града на английските войски през 1347 г; днес  те са /из/оставени  сами на себе си и последни пред неспособността за изход …

 


Кой:

доц. д-р Венцислав Занков

Завършва скулптура в НХА-София (1988), В периода 1997- 2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет.

Хоноруван преподавател по скулптура  в НХА. (2010)

Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013)

Психодрама-асистент (консултант) обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, Фондация „Психотерапия 2000”, Член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014)

Дипломиран магистър  филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016)

Сред последните му самостоятелни изяви са: „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Последният будоар” – скулптура,кръв, видео, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация „Св. Св Кирил и Методий” и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”,галерия Ракурси, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда”с подкрепата на столична програма „Култура” 2011;Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор – Център за култура и дебат „Червената къща” (2011). Участвал е в множество групови изложби и други събития.

Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии . Един от най-активните български автори след 1989.

 

Контакт  0887519794 vzankov@yahoo.com  http://zankov.info