Category Archives: events

V&V Epicrises / В&В Епикризи

10.11.21 Димитрина Кюркчиева разговаря с художника Венцислав Занков в ”Артефир”
Програма Христо Ботев Артефир

2021 14.11 култура на бързи обороти БНР




TV

2021 БНТ 18.11. култура.бг

Exhibition of Ventsislav Zankov
at
Vaska Emanouilova Gallery
04.11. – 05.12.2021

Over the years, Vaska Emanouilova Gallery has combined interest in the historical and the contemporary art. One of the gallery’s programmes deals with sculpture and its current development. Ventsislav Zankov’s exhibition goes beyond this museum task and takes the risk of “updating” the works of the famous Bulgarian female artist, to understand them not as historical, but as an existential fact – a testimony of the human and life.

Two artists meet in the small space of Vaska Emanouilova Gallery – Ventsislav Zankov and Vaska Emanouilova, who at first glance do not look alike at all. The differences between them are not only historical, between traditional and contemporary art, between the last and the present century, between the distinctly female and the decidedly masculine beginnings, they are differences in the overall perception of the world and of the human as part of it.

The exhibition presents two notions of art and society, two epicrises of their condition, which emphasise each other on the principle of contrast. It includes sculptures and paintings by Zankov, created in the period 2011 and 2016, which have previously been shown only in solo exhibitions.

Notwithstanding what is considered “good taste”, a current direction, politically correct and art with social commitment, Ventsislav Zankov has always managed to take a clear position with his works. In this case, to show the world beyond the disintegration of the values of humanity and enlightenment, beyond any attempt at an ideal, at odds with the harmonious figure and bodily form as a world of debris of titans that once lived, of torn meaning and quivering bodies thinned like lines. Zankov’s works on display represent the quintessence of the artist’s understanding of art as an analytical tool for stripping the act of living.

Ventsislav Zankov works in the sphere of painting, sculpture, video, installation, performance, and new media. He has been one of the most active Bulgarian artists in this field since 1989. Zankov graduated in Sculpture from the National Academy of Art in 1988. In the period 1997-2008, Ventsislav Zankov was a part-time lecturer, and since 2009 he has been a full-time lecturer in the Department of Fine Arts at the NBU. He was a part-time lecturer in Sculpture at the NAA (2010). Zankov was awarded a doctoral degree in Art Studies and Fine Arts in 2013. He was a consultant in the training programme in psychodrama, sociometry and group therapy of the Psychotherapy 2000 Foundation. In 2016, Ventsislav Zankov was awarded a Master’s degree in Film and Television Arts at the NBU. Since 2017, he has worked as an associate professor in the Department of Visual Arts of the NBU.

His latest solo exhibitions include the following: In front of Me, Rayko Alexiev Gallery, UBA, 2020, The Last Burghers of Calais, ONE Gallery – Artium – Serdika offices, 48 Sitnyakovo Blvd and New Bulgarian University, with the financial support of the Central Fund for Strategic Development of the Board of Trustees of the NBU, 2016; Oh, Happy Days, Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia, 2014; The Last Boudoir (Sculpture, Blood, and Video), Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia,2011; New Ghostly Paintings /We Are All Now Shadows/, Rakursi Art Gallery, Sofia, 2011; Post-Romanticism. Reloaded, BKI – Berlin, 2011; Possible-Impossible, conceptual projects for the aesthetisation of the urban environment with the financial support of the Culture programme of Sofia, 2011, etc.

Ventsislav Zankov has participated in numerous group exhibitions. He is the author many publications in the print periodicals and on the Internet.

For more information:

Vaska Emanouilova Gallery

Branch of the Sofia City Art Gallery

15 Yanko Sakazov Blvd, Sofia

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg



В&В Епикризи
Изложба на Венцислав Занков в галерия „Васка Емануилова“
04.11. – 05.12.2021

През годините галерия „Васка Емануилова“ съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното настоящо развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да „актуализира“ работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт – свидетелство за човека и живота.

В малкото пространство на галерия „Васка Емануилова“ се срещат двама автори – Венцислав Занков и Васка Емануилова, които още на първи поглед изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него.

Изложбата представлява две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно на принципа на контраста. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011 – 2016 г., които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.

Независимо от приетото за „добър вкус“, за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав Занков успява винаги да заеме ясна позиция с работите си. В случая творбите му „говорят“ за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с хармоничната фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.

Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997–2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. – редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, фондация „Психотерапия 2000“. Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016). От 2017 г. – доцент в департамент „Визуални изкуства“ на НБУ.

Сред последните му самостоятелни изяви са: „Пред мен“, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, 2020; „Последните граждани на Кале“, ONE Gallery– Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. „Ситняково“ 48, и Нов български университет, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, 2016;  „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2014; „Последният будоар“ (скулптура, кръв, видео), галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2011; „Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци“, галерия „Ракурси“, София, 2011; „Post-романтизъм. Reloaded“, БКИ – Берлин, 2011; „Възможно-Невъзможно“, идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма „Култура“, 2011; и др.

Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

За повече информация:

Галерия „Васка Емануилова“

Филиал на СГХГ

Бул. „Янко Сакъзов“ 15, София

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg


visibility


https://www.monitor.bg/bg/a/view/venci-zankov-predizvikva-vaska-emanuilova-na-nejnata-teritorija-288630

https://www.24chasa.bg/novini/article/10361510

http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2508586

https://bgnes.bg/news/ventcislav-zankov-kogato-izkustvoto-te-provokira-da-mislish-vinagi-ima-risk-ot-obida/

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/33622-v-v-epikrizi-izlozhba-na-ventsislav-zankov

http://artsofia.bg/bg/events/2021/11/04/v-v-epikrizi-izlojba-na-vencislav-zankov-v-galerija-vaska-emanuilova

https://19min.bg/news/3/158199.html

https://slava.bg/news/135474.html

https://stolica.bg/kultura/izlozhba-na-ventsislav-zankov-v-stolichnata-galeriya-vaska-emanuilova

https://visitsofia.bg/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0/day,04/month,11/year,2021/evid,13156/uid,ba3c7646aacf34da2e435c5df4e1f7f0


the gallery / галерията





проекта / the project


roots/корени

Продължителност: 22 юли – 19 септември 2021

Събитие от Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство/Sofia Arsenal-MCA и Национална галерия / National Gallery

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ
Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство,
бул. “Черни връх” 2

КОРЕНИ – 16 съвременни скулптори за Галин Малакчиев
Участници: Боряна Петкова, Валентина Шарра, Венцислав Занков, Георги Донов, Емил Бачийски, Кирил Кузманов, Косьо Минчев, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Невена Екимова, Орлин Иванов, Панчо Куртев, Рафаил Георгиев – Рафо, Симеон Симеонов, Стефан Коцев и Стоян Дечев

Куратори: Надежда Джакова и Таня Станева

22 юли – 19 септември 2021
Вернисаж на 22 юли, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа,
при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп
САМСИ, бул. „Черни връх” 2

„Корени” е посветена на 90-годишнината от рождението на Галин Малакчиев (1931-1987) и има за цел да представи най-новите тенденции и търсения в
скулптурата по примера на Галин Малакчиев, чието име се свързва с новаторство, преобръщане на традиционните представи за пластичност, противопоставяне на официалната рамка.

Изложбата включва обширен визуален материал, свързан с творчеството на Галин Малакчиев, неговата кавалетна скулптура и реализирани проекти за обществени сгради. За първи път ще бъдат показани сканирани и уголемени рисунки от скицника на Галин Малакчиев, сред които много скици на изпълнени в метал скулптури. По време на изложбата ще може да се гледа и филмът „Галин Малакчиев” (1984) на режисьора Васил Минчев, заснел твореца в ателието му в с. Батулия.

Тези 16 скулптори, селектирани за изложбата, не са общували лично с Галин Малакчиев (с изключение на Венцислав Занков, който го е посещавал и прекарвал време в ателието). Това са следващо поколение творци, които го познават от неговите произведения и разказите на учителите им в Художествената академия – преподаватели, близки приятели на Галин – проф. Крум Дамянов, проф. Ангел Станев и др.

Наученото откриваме и в текстовете на участниците, които съпътстват произведенията. Те са и поетичен коментар на отношението към личността и творчеството на Галин Малакчиев. Най-цитираното негово произведение е монументалната творба „За Буквите” в градината на НДК като един от най-добрите примери за скулптура в публичното пространство.
Тази приемственост в художествената традиция и нейното осмисляне е обединяващата връзка между толкова различни съвременни скулптори и завещаното от Галин.

Благодарим за предоставените документи и фотографии, свързани с живота и творчеството на Галин Малакчиев на СБХ, художествените галерии в Пловдив, Добрич, Плевен, Търговище и Габрово, на Цветана Малакчиева, Дени Кръстев, Мария Арангелова и Емил Бачийски.


THE NATIONAL GALLERY
Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art
presents

ROOTS: 16 Contemporary Sculptors on Galin Malakchiev

Participants: Boryana Petkova, Valentina Sciarra, Ventsislav Zankov, Georgi Donov, Emil Bachiyski, Kiril Kuzmanov, Kosyo Minchev, Martian Tanakov, Martin Trifonoff, Nevena Ekimova, Orlin Ivanov, Pancho Kurtev, Rafail Georgiev – Raffò, Simeon Simeonov, Stefan Kotsev and Stoyan Dechev

Curators: Nadezhda Dzhakova and Tanya Staneva

22 July–19 September 2021
Vernissage on Thursday, 22 July, from 5 p.m. to 8 p.m.,
in compliance with all anti-epidemic measures and with controlled access
SAMCA, 2, Cherni Vrah Blvd., Sofia

‘Roots’ is dedicated to the 90th anniversary of the birth of Galin Malakchiev (1931–1987), and aims to present the latest trends and quests in sculpture, following the example of Malakchiev, whose name is associated with innovation, the overturning of traditional concepts of plasticity, and opposition to the formal framework.
The exhibition includes extensive visual material relating to Galin Malakchiev’s oeuvre, his easel sculpture and completed designs for public buildings. For the first time, scanned and enlarged drawings from Galin Malakchiev’s sketchbook will be shown, including many sketches of metal sculptures. During the exhibition, you will have the opportunity to see the film ‘Galin Malakchiev’ (1984), by director Vasil Minchev, who recorded the artist in his studio in the village of Batulia.
These 16 sculptors, selected for the exhibition, did not communicate personally with Galin Malakchiev (with the exception of Ventsislav Zankov, who visited him and spent time in his studio). They belong to the next generation of artists, who know him through his works and from the stories of their teachers at the Academy of Arts—close friends of Galin, and scholars including Profs. Krum Damyanov and Angel Stanev.
We also find what we have learned in the participants’ statements that accompany the works. They are also a poetic commentary on the attitude to Galin Malakchiev’s personality and oeuvre. His most cited work is the monumental ‘To the Letters’, in the gardens of the National Palace of Culture, as one of the best examples of sculpture in a public space.
This continuity in the artistic tradition and its meaning is the unifying link between so many different contemporary sculptors and Galin’s legacy.

Железен орден за съвременно изкуство 2019

Железен орден за съвременно изкуство 2019

„Железен орден за съвременно изкуство” се връчва веднъж годишно на визуален артист, галерия или независима организация, действащи в полето на съвременното изкуство, с което допринасят за нов, друг и различен поглед за разбирането му и е извън полезрението на масмедиите и официално представяща се култура и изкуство, но с ясен принос към тях. Отличието има и за цел да открои независими артистични дейности, които надскачат локалния контекст на „правене на изкуство”.

 

Основан е през 2010 от Венцислав Занков и първи носител на отличието е Веселина Сариева.

На 1-ви май 2019 година се връчва за десети път „Железен орден за съвременно изкуство”

Място Хамбара ул. „6-ти септември” 22, София.

Време  начало 19.00 часа

 

Мотивация за избора на артиста за 2019 година

Човекът е изчезнал. Парчета от митове или пък части или просто сенки може и от предполагаеми  машини. Архитектонични детайли в свой ритъм напомнят на съоръжения. Стурктури в изряден разпад са обхванати от свой собствен непонятен смисъл, цел и пребиваване. Присъстващо отсъствие. Порядък и деструкция.

Фино, изискано, нечовешко – поглед към реалност, без да знаем коя е, но сме сигурни, че може да я има точно такава, в естетика на отчуждеността, отстранеността, на прецизно отстранени самодостатъчни структури. Отстраненост в съзерцание на Битие в себе си, в което художникът е надзърнал през процепа на невъзможното. Присъстващото отсъствие на човешкото клони към източни практики, създаващи простота и съвършенство.И в тази своя практика художникът разбива всички клишета, с които може да е натоварено едно дигитално изображение.

 

 

Да променям с прецизност и точност детайли, да променям цялата композиция и елементите в нея и т.н. и т.н… Толкова за техниката. Създаването на изображение, неговото възприемане и разчитане са едни от най-интересните неща на света. Нещо, в което ръката винаги е била един от най-предпочитаните посредници.

 

Има безброй начини за създаване на изображение. Всяко изразно средство е специфично и се различава от друго. Изборът, независимо от какво е продиктуван, винаги води до различен резултат. Не бих могъл с акварел да направя това, което бих постигнал с акрил и обратното. В крайна сметка целта винаги е изображението. Не случайно не използвам думата картина, а изображение.

 

Истина е, че от години рисувам ползвайки електричество. Нищо от това, което съм направил, нямаше да е възможно, ако не разполагах постоянно с еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V. Винаги съм спазвал правилата за безопасност, без да ползвам гумени ръкавици (нали рисувам без ръце).

 

 

Години наред се занимавах само с музика. Нямах никакво намерение пак да рисувам. За себе си бях стигнал до извода, че има смисъл да го правя отново, само ако мога да постигна с изображение същото усещане, което мога да постигна с музика. Тоест изразното средство е въпрос на избор.

 

Слушам музика през останалото време. Докато рисувам – не.

 

Със сигурност има дни, които не са преброени.

 

Водата ще получи частична или пълна амнезия, необяснимите явления ще си останат необяснени.

 

Спомените ще се разделят със своята материалност и ще изчезнат, без това да промени количеството материя. И само пяната ще остане отгоре, поне за малко.

 

 

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

 

Носители на отличието от основаването му са:

2018

Красимир Кръстев RASSIM

изложба „СОЛ” /ONE MONEV gallery/

Мълчанието.

С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава във взаимодействие с природата изложба, която в своята тотална и завършена цялостност става произведение на изкуството и е смислен отказ за участие в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Солта на живота е вече някъде другаде.

 

 

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

 

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

Красимир Кръстев – RASSIM. Носител на железен орден за съвременно изкуство 2018

Мълчанието.

С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава в заимодействие с природата изложба, която в своята цялостност и завършеност става произведение на изкуството. С професионалното овладяване на материя и простраство, изложбата „Сол” предоставя на въображението единствено и пълно чисто естетичесто преживяване, затворено към каквито и да е спекулации за злободневност, меркантилност, актуалност и дискурсивна концептуалност, присъща на съвременното ни изкуство. Философията на мълчанието, споделена от автора в контекста на досегашните му артистични практики е заявена позиция спрямо това настояще и мястото на артиста в него. Мълчанието е повече от пазене на тишина.

Красимир Кръстев RASSIM  – CV 
https://www.onegallery.eu/copy-of-rassim

железен орден за съвременно изкуство 2018

Какво

Железен орден за съвременно изкуство 2018

На 1-ви май 2018 година в галерия ONE се връчва за девети път „Железен ордан за съвременно изкуство” на художник и събитие, касаещи друг поглед върху съвременното българско изкуство, което е извън полезрението на масмедиите и официално представената култура и изкуство, но с ясен принос към тях.

Мотивацията за избора на артиста за 2018 е преди всичко в търсене на истинността в изкуството, професионализмът и качеството на работа, уникалността в подхода и актуалността му към настоящето като живот.

Социалното и политическото състояние на живеенето е разочароващо, индивидуалните усилия, бунт и протест са доведени до безмислие, безпредметни са. Дискурсивите практики в съвременното ни изкуство са доведени до визуални карикатури, и коментари на политическо коректно поведение. Изкуството е обезсилено. Художникът и единствената смислена неговата реакция е в отказ да участва в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Остава природата, оставя я тя да действа вместо него. Същият този художник преди години, прекарвайки през собствената си телесност социалното като лично битие и преживяване, създаваше феномени в съвременното ни изкуство, разпознати  и по световни арт форуми. Днес оцеляването на духа минава през отказ и вътрешна емиграция, напускане изоставяне на изкривеното до уродливост от посредственост, наглост, некадърност, простотия, конформизъм, цинизъм, официално официозно, кичозно културно поле на обществeното ни битие. Солта на живота е вече някъде другаде.

 

Къде 

ONE Gallery, ул. Ив. Вазов 14, София

 

Кога

01.05.2018

От 18.00 часа

 

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

 

 

Носители на отличието от основаването му са:

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

 

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

 

Косьо Минчев железен орден за съвременно изкуство 2017

Железен орден за съвременно изкуство   2017

24.05.2015

косьо минчев
 

 

Къде:
Галерия Аросита
ул.”Врабча” №12,Б

 


Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.
Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

в медиите

2017_25_05_orden pl_slaveikov.pdf
http://www.ploshtadslaveikov.com/zhelezniyat-orden-za-savremenno-izkustvo-otiva-v-nyu-jork/

2017_25_05_BNR_site_orden.pdf
http://bnr.bg/post/100834657/vencislav-zankov-jelezniat-orden-e-otlichie-izvan-legitimirashtite-nagradi-na-vlastta

25_05_2017_orden_Dir.bg.pdf
http://news.dir.bg/news.php?id=25808663

2017_18_05_gustonews_plovdiv_orden.pdf

2017_18_05_BTA_orden

2017_17_05_kulturni_novini_orden.pdf

2017_16_05_tozi_den_orden[pdf]

2017_24_05_orden_vk_duma

 

носители на ордена произведения на косьо минчев 2016

 

железен орден за съвременно изкуство 2017

Кога:

24.05.2015 от 19.00 часа

За разлика от предишни години, тази година датата на връчването е изместена от  1-ви май на 24-ти май. Промяната е наложена от специалното присъствие на номинирания за „Железен орден” 2017, който идва от Ню Йорк за церемонията в деня на празника на българската просвета и култура. Освен официалната държавно легитимирана култура, ще имаме възможност да  празнуваме и присъствието на друга култура.

 

Къде:

Галерия Аросита
ул.”Врабча” №12,Б

За контакт В. Занков
0887519794
vzankov@yahoo.com

 

Какво:

 

Железен орден за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ  2017

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно неназовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и доравене с форма и материал  връща на живот идеята за сукулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

 

 

 

 

Носители на отличието от основаването му са:

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.