Железен орден за съвременно изкуство 2019

Железен орден за съвременно изкуство 2019

„Железен орден за съвременно изкуство” се връчва веднъж годишно на визуален артист, галерия или независима организация, действащи в полето на съвременното изкуство, с което допринасят за нов, друг и различен поглед за разбирането му и е извън полезрението на масмедиите и официално представяща се култура и изкуство, но с ясен принос към тях. Отличието има и за цел да открои независими артистични дейности, които надскачат локалния контекст на „правене на изкуство”.

 

Основан е през 2010 от Венцислав Занков и първи носител на отличието е Веселина Сариева.

На 1-ви май 2019 година се връчва за десети път „Железен орден за съвременно изкуство”

Място Хамбара ул. „6-ти септември” 22, София.

Време  начало 19.00 часа

 

Мотивация за избора на артиста за 2019 година

Човекът е изчезнал. Парчета от митове или пък части или просто сенки може и от предполагаеми  машини. Архитектонични детайли в свой ритъм напомнят на съоръжения. Стурктури в изряден разпад са обхванати от свой собствен непонятен смисъл, цел и пребиваване. Присъстващо отсъствие. Порядък и деструкция.

Фино, изискано, нечовешко – поглед към реалност, без да знаем коя е, но сме сигурни, че може да я има точно такава, в естетика на отчуждеността, отстранеността, на прецизно отстранени самодостатъчни структури. Отстраненост в съзерцание на Битие в себе си, в което художникът е надзърнал през процепа на невъзможното. Присъстващото отсъствие на човешкото клони към източни практики, създаващи простота и съвършенство.И в тази своя практика художникът разбива всички клишета, с които може да е натоварено едно дигитално изображение.

 

 

Да променям с прецизност и точност детайли, да променям цялата композиция и елементите в нея и т.н. и т.н… Толкова за техниката. Създаването на изображение, неговото възприемане и разчитане са едни от най-интересните неща на света. Нещо, в което ръката винаги е била един от най-предпочитаните посредници.

 

Има безброй начини за създаване на изображение. Всяко изразно средство е специфично и се различава от друго. Изборът, независимо от какво е продиктуван, винаги води до различен резултат. Не бих могъл с акварел да направя това, което бих постигнал с акрил и обратното. В крайна сметка целта винаги е изображението. Не случайно не използвам думата картина, а изображение.

 

Истина е, че от години рисувам ползвайки електричество. Нищо от това, което съм направил, нямаше да е възможно, ако не разполагах постоянно с еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V. Винаги съм спазвал правилата за безопасност, без да ползвам гумени ръкавици (нали рисувам без ръце).

 

 

Години наред се занимавах само с музика. Нямах никакво намерение пак да рисувам. За себе си бях стигнал до извода, че има смисъл да го правя отново, само ако мога да постигна с изображение същото усещане, което мога да постигна с музика. Тоест изразното средство е въпрос на избор.

 

Слушам музика през останалото време. Докато рисувам – не.

 

Със сигурност има дни, които не са преброени.

 

Водата ще получи частична или пълна амнезия, необяснимите явления ще си останат необяснени.

 

Спомените ще се разделят със своята материалност и ще изчезнат, без това да промени количеството материя. И само пяната ще остане отгоре, поне за малко.

 

 

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

 

Носители на отличието от основаването му са:

2018

Красимир Кръстев RASSIM

изложба „СОЛ” /ONE MONEV gallery/

Мълчанието.

С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава във взаимодействие с природата изложба, която в своята тотална и завършена цялостност става произведение на изкуството и е смислен отказ за участие в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Солта на живота е вече някъде другаде.

 

 

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

 

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/