Железен орден за съвременно изкуство 2019
„Железен орден за съвременно изкуство” се връчва веднъж годишно на визуален артист, галерия или независима организация, действащи в полето на съвременното изкуство, с което допринасят за нов, друг и различен поглед за разбирането му и е извън полезрението на масмедиите и официално представяща се култура и изкуство, но с ясен принос към тях. Отличието има и за цел да открои независими артистични дейности, които надскачат локалния контекст на „правене на изкуство”.
Основан е през 2010 от Венцислав Занков и първи носител на отличието е Веселина Сариева.
На 1-ви май 2019 година се връчва за десети път „Железен орден за съвременно изкуство”
Място Хамбара ул. „6-ти септември” 22, София.
Време начало 19.00 часа
Мотивация за избора на артиста за 2019 година
Човекът е изчезнал. Парчета от митове или пък части или просто сенки може и от предполагаеми машини. Архитектонични детайли в свой ритъм напомнят на съоръжения. Стурктури в изряден разпад са обхванати от свой собствен непонятен смисъл, цел и пребиваване. Присъстващо отсъствие. Порядък и деструкция.
Фино, изискано, нечовешко – поглед към реалност, без да знаем коя е, но сме сигурни, че може да я има точно такава, в естетика на отчуждеността, отстранеността, на прецизно отстранени самодостатъчни структури. Отстраненост в съзерцание на Битие в себе си, в което художникът е надзърнал през процепа на невъзможното. Присъстващото отсъствие на човешкото клони към източни практики, създаващи простота и съвършенство.И в тази своя практика художникът разбива всички клишета, с които може да е натоварено едно дигитално изображение.
Да променям с прецизност и точност детайли, да променям цялата композиция и елементите в нея и т.н. и т.н… Толкова за техниката. Създаването на изображение, неговото възприемане и разчитане са едни от най-интересните неща на света. Нещо, в което ръката винаги е била един от най-предпочитаните посредници.
Има безброй начини за създаване на изображение. Всяко изразно средство е специфично и се различава от друго. Изборът, независимо от какво е продиктуван, винаги води до различен резултат. Не бих могъл с акварел да направя това, което бих постигнал с акрил и обратното. В крайна сметка целта винаги е изображението. Не случайно не използвам думата картина, а изображение.
Истина е, че от години рисувам ползвайки електричество. Нищо от това, което съм направил, нямаше да е възможно, ако не разполагах постоянно с еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V. Винаги съм спазвал правилата за безопасност, без да ползвам гумени ръкавици (нали рисувам без ръце).
Години наред се занимавах само с музика. Нямах никакво намерение пак да рисувам. За себе си бях стигнал до извода, че има смисъл да го правя отново, само ако мога да постигна с изображение същото усещане, което мога да постигна с музика. Тоест изразното средство е въпрос на избор.
Слушам музика през останалото време. Докато рисувам – не.
Със сигурност има дни, които не са преброени.
Водата ще получи частична или пълна амнезия, необяснимите явления ще си останат необяснени.
Спомените ще се разделят със своята материалност и ще изчезнат, без това да промени количеството материя. И само пяната ще остане отгоре, поне за малко.
Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube
https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii
инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”
http://foundation.zankov.info/
http://foundation.zankov.info/mobile/
Носители на отличието от основаването му са:
2018
Красимир Кръстев RASSIM
изложба „СОЛ” /ONE MONEV gallery/
Мълчанието.
С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава във взаимодействие с природата изложба, която в своята тотална и завършена цялостност става произведение на изкуството и е смислен отказ за участие в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Солта на живота е вече някъде другаде.
2017
Косьо Минчев
Въплътена страст
В съвременното изкуство в своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.
Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…
2016
Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.
2015
Дан Тенев
Като единствен български артист, работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.
2014
Росица Гецова и Спартак Дерменджиев
Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.
Спартак Дерменджиев
- За „КРАЯТ НА СВЕТА” „Fin du Monde” 2013
- за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
- За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени в неговите самостоятелни изложби
2013
Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/
2012
Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.
2011
Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”, Corpus Alienum”, „Скрита триизмерност”, „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”, „Двигатели с регионално предназначение” – изложби, артистични дейности и акции, с които авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.
2010
Първи кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.
носители