последните граждани на Кале в НБУ

poster_horiz

„Последните граждани на Кале”

Самостоятелна изложба-скулптура на Венцислав Занков

с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ

Анкета в-к “КУЛТУРА”  – Ружа Маринска  
Култура – Брой 5 (2885), 10 февруари 2017

 

Какво:

18 скулптури  – човешки фигури от  полиуретан и полиестер, оцветени.

 

Къде:

Строителен обект  – 3-ти корпус на НБУ – ул. «Монтеридео» 21

Кога:

26.05-05.06.2016

Защо:

„Последните граждани на Кале”

С проекта „Последните граждани на Кале” В. Занков интерпретира и развива идеята на популярната скулптурна композиция на О. Роден (Гражданите на Кале) като разширява смисъл й  – предаването на Ключа на Крепостта  става метафора за съвременната ситуация в Европа.

 

„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия на случващото се в настъпващото време за цивилизационнен избор и безсилието в неговата амбивалентност в разбирането  – приемане/отхвърляне  на реалността  –   военни конфликти,  бежанци, фундаментализъм, атентати. Гражданинът на света се оказва предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.

Съвременният гражданин се оказва в пряка среща  с Оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е смачкан, всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на  синтетика на желания и синтетичен смисъл.

 

Фигурите, телата, включени като скулптура  в „Последните граждани на Кале”  са отчуждени, разделени, оголени, проядени  и самотни в страданието и отчаянието си в безсилието пред непонятното –  представата; разбирането за Един Свят  е взривена, и  имат пряка емоционална и смислова връзка с актуалното настояще като жизнена и медийна среда – кризи – хуманитарни, морални, финансови с нестабилни  смислови, смислени хоризонти за живот.  Дезинтеграция.

Естетиката на  „пластмасовите хора” на В. Занков  е базирана на използвания материал –полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово виолетово червено) от автомобилни бои, в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват – оголени екстатични фигури  – органичността на човешкото тяло е изведена в прът през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са естествен размер /Lifesize/

 

Мястото  – оголени стени, суров бетон, пусто пространство, пространство в себе си без  предназначение  /сградата на 3-ти корпус НБУ в процес на изграждане  – арх. Зарко Узунов /. В момента на изложбата възприемането му е двузначно – между  изоставено и предстоящо, не е нито излязло от употреба, нито влязло в употреба  и  в това времево и смислово пропадане, то е самото себе си. Там попадат и «Последните граждани на Кале»

И още «Има и още по-актуално на актуалното настояще, което е тук, в сърцевината – след Ние, Вие, Аз, Сега.. .след вече отминалото и преди още незапочнатото. Енергията е изцедена в не-ставане, не-свършване,  в не-преход с не-виновни. Витае безсилие и разпад,  Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален,  свити в себе си преставаме да бъдем граждани – апатия и оцеляване, спасение по единично е единственият реален морален хоризонт, изсмукани  от  безмисленото рециклиране на смисли в едно изхабено и уморено политическо пространство. Времето е извън нас  и ние сме извън времето.» В.Занков

 

„Последните граждани на Кале” не предават ключа на града на английските войски през 1347 г; днес  те са /из/оставени  сами на себе си и последни пред неспособността за изход …

 

 


Кой:

Д-р Венцислав Занков

Завършва скулптура в НХА-София (1988), В периода 1997- 2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет.

Хоноруван преподавател по скулптура  в НХА. (2010)

Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013)

Психодрама-асистент (консултант) обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, Фондация „Психотерапия 2000”, Член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014)

Дипломиран магистър  филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016)

Сред последните му самостоятелни изяви са: „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Последният будоар” – скулптура,кръв, видео, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация „Св. Св Кирил и Методий” и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”,галерия Ракурси, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда”с подкрепата на столична програма „Култура” 2011;Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор – Център за култура и дебат „Червената къща” (2011). Участвал е в множество групови изложби и други събития.

Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии . Един от най-активните български автори след 1989.

 

Контакт  0887519794 vzankov@yahoo.com  http://zankov.info

железен орден 2016 – Изкуство в действие

“Железен орден за съвременно изкуство” 2016 получава “Сдружение Изкуство в действие” Орденът прие проф. Орлин Дворянов . Отговор на въпроса защо това сдружение ще откриете в неговата 25 годишна история – http://artinaction.eu/?page_id=25

железен орден 2016

Кога:

27.04.2016/сряда/ от 18.30 часа

 

Къде:

САМСИ– Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство
Бул. „Черни връх” 2

 

Какво:

Железен орден за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ  2016

 

 

„25”

Съвременността ни се разтегли като локум в един двадесет и пет и повече години  преход с изоставено очакване да се скъса. Повече от 25 години се разтягаха вякакви локуми, включително и в съвременното ни изкуство – ние преглъщахме, с убеждението че има и друго, че трябва да има друго, че трябвало да има и друго.

Дали в една държава, която успешно се превърна в „място за напускане” /Г. Господинов/ са останали острови на съпротива, оцелели в търпение и постоянство през тези 25 и отгоре години, дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на експорт-импортното и „проектното” в изкуството. Има ли художествен авангард, и какво стана със заявеният такъв  преди четвърт век. Вероятност за отговори  – на  27.04.2016 от 18.30 в САМСИ с връчване на „Железен орден за съвременно изкуство”

jelezen_orden_2016_info

Носители на отличието от основаването му са:

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

 

 

 

 

 

 

София 2016
Фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ
http://foundation.zankov.info

сутрешно кафе /премиера/ 09.12.2015 ДОМ НА КИНОТО

dejuener_poster100X70_2


ПРЕМИЕРНА прожекция на късометражните филми създадени в рамките на Майсторския клас на проф. Дюлгеров през учебната 2014/2015г. в Нов Български Университет.

На екрана ще видите:
“За какво служи хлябът” реж. Ники Стоичков
“Сутрешно кафе” реж. Венцислав Занков
“Рандеву” реж. Ваня Донева
“Къщата” реж. Яна Титова
“Пеперудите” реж. Стефани Райчева
“Зелената врата” реж. Вилиона Христова
“Как се запознах с Неджи и Лудия Бор” реж. Георги Светломиров

Дрескод „Festive“.
Вход свободен.

12311204_932221760204690_4474778057290236655_n

 

iron cross award for contemporary art 2015

jelezen_orden_2015_info_bannerЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО 2015
отличените досега

Кога:

01.05.2015 от 19.00 часа

 

Къде:

The fridge & Haspel
бул. Мадрид №8, София

Е.thefridge@mail.bg
М. +359 878 658 803
А. бул.Мадрид 8, София, България, п.к.1303

 

Какво:

 

Железен орден за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ 2015

Друг/ият/ път

Съвременната действителност предлага различни пътища на изкуството и културата, които са модификации на две състояния – официалното изкуство + мейнстрийм и маргиналното изкуство + ъндърграунд.

Основаването на ”Железният орден” преди пет години заяви една възможност за търсене на друг път за легитимиране на хора, идеи и изкуство, които по никакъв начин не могат да се определят като маргинални, нито са разпознати от официалните репрезентативни канали на обществото като важна част като опит за надмогване на провинциалността на битието на деградираща културна идентичност на популация в рамките на 110 хил кв.км с разядена/ерозирала/ ценностна система, чиито свлачища са все повече и по-мащабни. Пътищата в културата и изкуството са блокирани от свличащи се маси с различни имена и жанрове – „Комиците”, риалити формати, умилителни картини с пейзажи, снимки на кучета, деца, манджи…жълтото не е жълто, а калта е версия на истината за живота ни, Слави може би е бинев може и да е трифонов. Телевизионни свлачища, култура на свлачища. .Репрезенативните магистрали на културата впечатляват единствено с дупки, липси и кръпки. . Железният орден търси друг път[1].

На първи май 2015 може да се проследи един път, който тръгва от едно село в региона на Димитровград, преодолява локалното, без да се задържа в него и става глобален, при това буквално, през съвременните сателитни технологии за наблюдение. Земята се оказва поле за изкуство. Човешкото като потребност от създаване на смисъл има свойството да преодолява собствените си граници на мислимото. Пътят излиза извън орбитата на Земята, пак буквално, -мащабът на мислимото като изкуство се разполага в Слънчевата система.Артистът посмява да мисли немислимото, като човешко.

Връчването на седмия железен орден е на 1-ви май 2015 в the fridge /бул Мадрид №8 от 19часа в рамките на празненствата „Машина” на фестивала „София Ъндърграунд”.Освен присъствето на номинирания за железен орден 2015 е осигурен за прожекция и документален филм /20 мин./ за неговите проекти и реализации.

 

История
https://youtu.be/2uiJTempOl8

Носители на отличието от основаването му са:

 

2010

Първи кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство;

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие;

Спартак Дерменджиев

  • За „КРАЯТ НА СВЕТА” „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора – поредното свлачище/
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени в неговите самостоятелни изложби

 

 

 

София 2015
Фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ
http://foundation.zankov.info

[1] Но вероятността намерението да прозвучи като реплика от култов филм „Куче в чекмедже” става все по-голяма – „Татко ми обеща да ми купи колело, ама друг път”.

 

selected works&events