The author’s exhibition In Front of Me is a visual symbiosis of two themes: two crises intertwined in the human behavior – the ecological one and the social one borne by the pandemic situation that turns into a deeper existential crisis and questioning of the human. The trees represented in large-scale paintings are not a forest but rather some singular entities, bare-stripped crowns strenuously cut into a gloomy sky.
Венцислав Занков: “пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура
02.06 – 30.06.2020 Галерия „Райко Алексиев“ ул. „Г. С. Раковски“ 125, София
с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
Тъжно ехтят камбаните на далечния храм. Този път е безлюден.
Изложбата „Пред мен“
е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в
човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните
обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.
Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и
изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да
има заглавие „Последната разходка“.
Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора,
а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва
природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво
свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и
засилва тревожността.
Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка
в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в
забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат?
Ръждясали дървета.
Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои
загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря
въпроси, отговори няма. Екзистенциалната екология за природата на човека – какво
става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен
човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.
Заглавието „Пред мен“ остава отворено: стои (вече!) пред мен или предстои? Зададени едновременно.
2017 – авторски документален филм за самостоятелната изложба на Венцислав Занков “О, Щастливи дни”(2014) – 1080р, [00:25:19]
Изложбата “О, щастливи дни” (2014) е реализирана с подкрепата на:
Централен фонд за стратегическо развитие
към Настоятелството на НБУ
Съюз на българските художници
Фондация за съвременно изкуство
ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ
както и с незаменимата помощ на:
Васил Абаджиев (голям художник)
Александър Тасев (млад художник)
Янко Велков-Янеца (голям приятел)
Явор (приятел в нужда)
Люси (шофьор на камион)
камера
архив на д-р Юлиян Митев
личен архив на В. Занков