Talk to me! [2011]

talk_to_me_dimentions_s

 

vesselina vassileva – 2012-05-01 23:19:44

последно посетен на 21.10.2020
http://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum_arch.php?page=discussion_show&ofs=2&discID=59

“…Знаете ли, тези дни разглеждах един проект за градско пространство „София – културна столица на Европа“, направен от Венци Занков, който е толкова добър, че единственото нещо, което си помислих е, че в НБУ работят много силни хора, които нито градът, нито дори държавата няма да ги разбере сега, но съм сигурна, че точно такива проекти, които не се разбират сега – всъщност придвижват времето. Проектът е наречен „Възможно-невъзможно“ и в него се казва, че всяко едно хубаво нещо съдържа в себе си степен на невъзможност, но именно тази утопичност може да превърне наистина едно не-място в Място.

Харесах от този проект много една пластична композиция, която се казва „Говори!“ – изобразява човек и нещо между глава с криле и глава със зъби извити назад, което извлича от устата на човека лъч светлина. Казах на Венци, че един ден, ако напиша книга, която да спечели Нобелова награда – ще му поискам да ми даде това изображение за корица. В описанието на „Говори!“ се казва, че духът, вече не е просто „участник” в свещената история, но и екзистенциална и духовна величина. Венцислав Занков каза, че това изображение е изображение по стихотворението „Пророк“ на Пушкин, а аз – още щом го видях, го свързах с толкова много неща – на първо място, с всички, които искам да ми говорят, след това – с „Междузвездни войни“ и тяхното „Силата да бъде с теб!“, след това с „Говори с нея“ на Алмодовар, след това – крилете и зъбите – с възможността да си държиш езика зад зъбите и също – с възможността – да ти вадят думите от устата, да убиеш с думите си като със змийски език, думите ти да дадат криле… разбира се – и с още много неща.

Представяте ли си как би стояла тази грамадна пластична композиция в центъра на София, чието послание да бъде „Говори!“. Не онова тихо и магично „Говори, говори, говори / аз притварям очи и те слушам…“, което е надградско и надселско, защото лети над сънни гори, морета и суша – а всекидневното, принадлежащо на всеки един, заповедно, пророческо, истинско, МОЕ „Говори!“: “Говори, професор Богданов!”, “Говори, Роси!”, “Говори, Маркизе!”, “Говори, Дмитрий!”… “Говори, Веселина!”…

Представих си какъв монумент би бил този образ на „Говори!“ в една градска среда, в която говоренето си е проблем, какъв паметник – от каква памет.

Имам целия проект за естетизация на градската среда, направен от Венци Занков, но не го бях разглеждала подробно, защото както се казва – не е от моя ресор, но вчера – попаднах на едно интервю с автора, в което той разказваше, че никой зад тази му външност и зад нещата, които прави – не може да види какво всъщност се крие в сърцето му. Спомних си за някои негови стари проекти, после и за този новия, в който има например монумент на един гол Йов, който се казва „Откровение на Йов“ – коленичил на един хълм в Южния парк, изпънат напред… Към всяка една композиция има написана интерпретация, проследяваща непроменимите-трайни неща в образа и онова, което би ни свързало с него. Помислих си: ами кой днес ще интерпретира видимото – просто ще минават покрай него, ще казват някакви празни приказки и край. Може дори някоя дружина на майките от Южния парк да направят подписка срещу чисто голия Йов и да го екстрадират, да го претопят като храбрия оловен войник – а Венцислав иска някой да може да вижда в сърцето му.

А „Говори!“ е прекрасен, както и другите бъдещи, бъдещи пластични композиции – подходящи за една – мисля си – много бъдеща градска среда. Сетих се и за още едно „Говори!“ – онова на Славейков: „Идеята на времето пренес/ ти в вечността… Мойсее, говори!“

В проекта пише: „Въпросите, които повдигат терзанията, на които е подложен духът, тялото и вярата на Йов са актуални във времената, в които ценностните системи са неясни и разпадащи се, а живеенето е постоянно изпитание за оцеляване – духовно и физическо. Житието на Йов дава отговор за разбирането смисъла на житейските изпитания и е възможен изход за преосмисляне на действителността днес.

Скулптурата представя нечовешкия разговор с Бога. Изтерзана, коленичила фигура на мъж, внушаваща силата на безсилието пред непонятното и свръхчовешко. Фигурата, въпреки че е паднала на колене, излъчва мощта на едно човешко същество дръзнало не само да предизвика за отговор нечовешките сили /Бог/ но и да получи такъв:

„(22) Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори“.

Проектът е предназначен за 2019 година, но не зная дали София ще е готова за това – да интерпретира, да се опитва да вижда в сърцето, да приеме духа за екзистенциалност. Хората няма да са свикнали с подобен вид монументи, няма да познават Венцислав, няма да са го чели, няма да го харесат. Сетих се и за „Въобразените общности“, в които пише за паметника на Зоя и Шура, които не съществували. Сетих се и за бременските музиканти, които имат паметник в Бремен – събрали се петле, куче, коте и магаре – изхвърлени от стопаните си и започнали съвместен бизнес – днес те са изобразени и върху логото на Университета в Бремен.

В това отношение, Маркизе, ние в София можем само благородно да завиждаме на Бургас – за мидичките и рибките в централните градинки, за корабите, за културното казино с големия шах, та дори и за пясъчните фигури, които се правят при вас всяка година. В културното казино има цяла стена налепена със спомени на хора, които някога много отдавна са се женили в него, когато то е било само казино.

Днес се сетих и нещо интересно за спомените, което професор Богданов каза на семинара по-миналата година: в „Одисея“, когато става въпрос за белега на Одисей, ясно сочещ неговата идентичност – следва малък биографичен разказ – как Одисей е получил този белег – но този разказ е поместен между два други биографични разказа, които самият Одисей разказва – единият на Евмей, а другият на Пенелопа – и двата – неверни. Неверни, защото ние лесно и бързо казваме, че нещо е невярно – а всъщност в него може да има много вярно.

Проблемът със спомените не е в онова, което се е случило и което ги създава като спомени, а по-скоро в онова, което спомените ще случат като реалност, благодарение на разказа в себе си – кой знае.

Ето го „Говори!“ – http://zankov.info/sculptures/2011_talk_to_me/index.htm

selected works&events

Verified by MonsterInsights