Category Archives: selected exhibitions

selected exhibitions

Още са тук: проспективна изложба /2022/

скулптура

Венцислав Занков


01.05 – 28.05.2022
галерия “Кредо бонум”

ул. Славянска 2, София


(scroll for english)


„Още са тук“ се явява на мястото на очаквана юбилейна изложба, изложба, която да историзирира една творческа биография, като скулпторът изважда натрупани на склад и изложени в обществени триумфални пространства и частни вили край лазурни брегове, създавани през годините свои работи. Навършването на 60 години би могло да е и повод за една от т. нар. „ретроспективни изложби“, с които сме свикнали да назоваваме опита за събиране и подреждане на разбягващата се по дефиниция творческа енергия. „Още са тук“ не може да бъде ретроспективна изложба, защото не е ретро, не е обърната назад. Живият художник не може да бъде историк на себе си, защото винаги е вече с една крачка извън рамката.

„Още са тук“ може да се определи като проспективна изложба – изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената.„Още са тук“ се състои от 13 непоказвани фигури от чугун, създадени през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина – материала, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда.

Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето –винаги памет за извършено травматизиране.

Но „Още са тук“ са и 13 стоп кадъра на актуалното лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство – сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей. Дали в тях да четем израз на безсилие? На отчаяние? На надежда? На последната надежда преди потъването на „Титаник“, когато някои разчитат да оцелеят с помощта на кокетство, а други – на лактите и юмруците си? Надеждата на утописта революционер, очаквал подходящия момент, когато обществото ще достигне онази точка на разруха, която да се превърне в ден първи на революцията, но е бил изненадан от изригването на вулкан или разтърсващо земетресение, при което земята поглъща без да избира добри и лоши?

„Още са тук“ представя 13 фигури без кожа. 13 фигури без защитата на дрехите, но винаги, дори когато мускулите са разкъсани, месото виси на парцали, раните са посивели и възжълти, в проядените фигури остава социалната маска и тренирания етикет. Тялото умира понякога за секунда, органичната материя е изпепелена с 1350 градуса по Целзий, заместена от разтопен метал, но и в напълно вледенения отпечатък остава ужасената поза на социалното животно. Човекът винаги е много хора, несъстоятелен, но настойчив актьор.

Изстиналото желязо, последната фаза на тази алхимична трансформация, чугунът, представлява тежко, твърдо и крехко състояние на нещо, което е било мекото, пъргаво, леко и летящо.

„Още са тук“ е и продължение на групата фигури от изложбата „Последните граждани на Кале“. Фигури, свързани от заразително безсилие.

Чугунът е желязна сплав, чието съдържание на въглерод надвишава 2%. В допълнение към тези компоненти, сместа съдържа редица постоянни вещества като манган, силиций, фосфор, сяра и легиращи добавки. Но въглеродът е веществото, което като при стоманата напомня за живата материя – той е градивният елемент на живота (а живо наричаме онова, което умира). Фигурите понякога са обработени с ръждопреобразуватели, понякога са заварявани, понякога са оставени изцяло на сътрудничеството на съдържащия влага въздух.

„Още са тук“ представя актуалната работа на Венцислав Занков. Вълнения и тревоги от настоящето ще влияят върху нейното възприемане и тълкуване, но тя не е естетически отговор на съвременната ситуация в Европа и света, не е пряко свързана с пандемичните рестрикции на човешки свободи, нито с унизяващи човешкото военни престъпления.



“още са тук” – 13 скулптури от чугун



Credo Bonum Gallery presents:

Ventsislav Zankov turns 60
They Are Still Here
prospective exhibition

Opening 1 May, Sunday, from 18:00
1 – 28 May, 2022
Credo Bonum Gallery, 2 Slavyanska St., entrance from Benkovski St., www.credobonum.bg

They Are Still Here comes in the place of an expected jubilee exhibition. An exhibition to historize a creative biography, showing the works of the artist accumulated in warehouses and exhibited in public triumphal spaces and private villas on the azure shores, created over the years. Turning 60 could be an occasion for one of the so called “retrospective exhibitions”, which is the way we are accustomed to call the attempt to collect and arrange the creative energy that disperses by definition. They Are Still Here cannot be a retrospective exhibition, because it is not retro, it is not turned to the past. A living artist cannot be a historian of himself because he is always one step out of the frame.

They Are Still Here can be defined as a prospective exhibition – an exhibition with a focus on perspective. It shows not part of the past, but something in the future that brings the times with it.

They Are Still Here consists of thirteen cast iron figures created over the past few years and never shown before. Cast iron is the opposite of plasticine – the material we use when we want to name the plasticity and malleability of people in the traps of social coercion.

Burned out, desires and dreams remain in the past, but as a negative. The future is possible only if the past is thought of as a fiery tear of space, and time is always a memory of performed traumatization.

But They Are Still Here are also thirteen stills of the current personal state. Thirteen masks of a creative and suffering person frozen in burnt iron. Not only figures, but also frozen states, captured views as in a night torn by lightnings. Figures of the impossible escape – as if the terrified bodies of the inhabitants of Pompeii have been reconstructed in metal. Should we read an expression of helplessness in them? Of despair? Of hope? The last hope before the sinking of the Titanic, when some rely on survival through coquetry and others – through their elbows and fists? The hope of the utopian revolutionary, expecting the right moment when society will reach that point of destruction that will become the first day of the revolution, but was surprised by the eruption of a volcano or a shattering earthquake which engulfs the earth without choosing the good and the bad?

They Are Still Here presents thirteen figures without skin. Thirteen figures without the protection of clothes, but always, even when the muscles are torn, the meat hangs in rags, the wounds are gray and yellow, in those eroded figures, the social mask and the trained etiquette remain. The body sometimes dies within a second, the organic matter is incinerated at 1350 degrees Celsius, replaced by molten metal, but even in the completely frozen imprint, the horrified posture of the social animal remains. A man is always a lot of people, indigent but persistent actor.

The cooled iron, the last phase of this alchemical transformation, the cast iron, is a heavy, hard and fragile state of something that was soft, agile, light and flying.

They Are Still Here is a also continuation of the group of figures from the exhibition The Last Burghers of Calais. Figures associated with infectious helplessness.

Cast iron is an iron alloy with a carbon content exceeding 2%. In addition to these components, the mixture contains a number of constant substances such as manganese, silicon, phosphorus, sulfur and alloying additives. But carbon is a substance that, like steel, is reminiscent of living matter – it is the building block of life (and we call living that which dies). The figures are sometimes treated with rust converters, sometimes welded, sometimes left entirely to the cooperation of moist air.

They Are Still Here presents the current work of Ventsislav Zankov. The excitement and anxiety of the present will affect its perception and interpretation, but it is not an aesthetic response to the current situation in Europe and the world, it is not directly related to pandemic restrictions on human freedoms or to war crimes humiliating what is human.


Ventsislav Zankov was born in 1962. He graduated with a degree in Sculpture at the National Academy of Arts in Sofia in 1988. Over the years, he has been behind many initiatives and curatorial projects, including the weekly [close-up] discussion club in Hambara (2004-2008), the newspaper 39 grams (2005-2008), the Ventsislav Zankov Foundation for Contemporary Art (founded in 2009). ), the Ventsislav Zankov Iron Medal for Contemporary Art (founded 2010), “Everything on Man” (2004-2008) together with the Goethe Institute – Bulgaria, “White, male, straight” project (2002) with the support of Swiss cultural program for Bulgaria Pro Helvetia. Curator for Bulgaria of international video art projects organized by Magmart, Italy (2013-2019).

Associate Professor in the Department of Visual Arts, NBU (2017). Master’s degree in Film and Television Art, New Bulgarian University (2016). Doctor in Art History and Fine Arts (2013). Psychodrama assistant (consultant).

His most recent individual projects feature: V&V EPICRISES, Vaska Emanuilova Gallery /SCAG/ (2021); In Front of Me, large-format painting, sculpture and neon, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2020), The Last Burghers of Calais, sculpture, construction site NBU (2016) and Artium, Serdika Center (2016); Oh, Happy Days, large-format painting and sculpture, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2014) with the support of the Central Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU and UBA; The Last Boudoir – sculpture, blood, video, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2011), with the support of the International Foundation St. St. Cyril and Methodius and the Central Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU and UBA; New Ghost-like Paintings: now we’ve all turned into ghosts, Rakursi Gallery, Sofia (2011), Post-Romanticism. Reloaded, Bulgarian Cultural Centre, Berlin (2011); Possible/Impossible. A Concept towards an Urban Aesthetics, supported by the Culture Municipality Program, the Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU, in partnership with the Red House Culture and Debate Center (2011). He has participated in numerous group exhibitions and other events. Ventsislav Zankov is the author of numerous publications in periodicals and on the Internet.

V&V Epicrises / В&В Епикризи

10.11.21 Димитрина Кюркчиева разговаря с художника Венцислав Занков в ”Артефир”
Програма Христо Ботев Артефир

2021 14.11 култура на бързи обороти БНР




TV

2021 БНТ 18.11. култура.бг

Exhibition of Ventsislav Zankov
at
Vaska Emanouilova Gallery
04.11. – 05.12.2021

Over the years, Vaska Emanouilova Gallery has combined interest in the historical and the contemporary art. One of the gallery’s programmes deals with sculpture and its current development. Ventsislav Zankov’s exhibition goes beyond this museum task and takes the risk of “updating” the works of the famous Bulgarian female artist, to understand them not as historical, but as an existential fact – a testimony of the human and life.

Two artists meet in the small space of Vaska Emanouilova Gallery – Ventsislav Zankov and Vaska Emanouilova, who at first glance do not look alike at all. The differences between them are not only historical, between traditional and contemporary art, between the last and the present century, between the distinctly female and the decidedly masculine beginnings, they are differences in the overall perception of the world and of the human as part of it.

The exhibition presents two notions of art and society, two epicrises of their condition, which emphasise each other on the principle of contrast. It includes sculptures and paintings by Zankov, created in the period 2011 and 2016, which have previously been shown only in solo exhibitions.

Notwithstanding what is considered “good taste”, a current direction, politically correct and art with social commitment, Ventsislav Zankov has always managed to take a clear position with his works. In this case, to show the world beyond the disintegration of the values of humanity and enlightenment, beyond any attempt at an ideal, at odds with the harmonious figure and bodily form as a world of debris of titans that once lived, of torn meaning and quivering bodies thinned like lines. Zankov’s works on display represent the quintessence of the artist’s understanding of art as an analytical tool for stripping the act of living.

Ventsislav Zankov works in the sphere of painting, sculpture, video, installation, performance, and new media. He has been one of the most active Bulgarian artists in this field since 1989. Zankov graduated in Sculpture from the National Academy of Art in 1988. In the period 1997-2008, Ventsislav Zankov was a part-time lecturer, and since 2009 he has been a full-time lecturer in the Department of Fine Arts at the NBU. He was a part-time lecturer in Sculpture at the NAA (2010). Zankov was awarded a doctoral degree in Art Studies and Fine Arts in 2013. He was a consultant in the training programme in psychodrama, sociometry and group therapy of the Psychotherapy 2000 Foundation. In 2016, Ventsislav Zankov was awarded a Master’s degree in Film and Television Arts at the NBU. Since 2017, he has worked as an associate professor in the Department of Visual Arts of the NBU.

His latest solo exhibitions include the following: In front of Me, Rayko Alexiev Gallery, UBA, 2020, The Last Burghers of Calais, ONE Gallery – Artium – Serdika offices, 48 Sitnyakovo Blvd and New Bulgarian University, with the financial support of the Central Fund for Strategic Development of the Board of Trustees of the NBU, 2016; Oh, Happy Days, Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia, 2014; The Last Boudoir (Sculpture, Blood, and Video), Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia,2011; New Ghostly Paintings /We Are All Now Shadows/, Rakursi Art Gallery, Sofia, 2011; Post-Romanticism. Reloaded, BKI – Berlin, 2011; Possible-Impossible, conceptual projects for the aesthetisation of the urban environment with the financial support of the Culture programme of Sofia, 2011, etc.

Ventsislav Zankov has participated in numerous group exhibitions. He is the author many publications in the print periodicals and on the Internet.

For more information:

Vaska Emanouilova Gallery

Branch of the Sofia City Art Gallery

15 Yanko Sakazov Blvd, Sofia

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg



В&В Епикризи
Изложба на Венцислав Занков в галерия „Васка Емануилова“
04.11. – 05.12.2021

През годините галерия „Васка Емануилова“ съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното настоящо развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да „актуализира“ работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт – свидетелство за човека и живота.

В малкото пространство на галерия „Васка Емануилова“ се срещат двама автори – Венцислав Занков и Васка Емануилова, които още на първи поглед изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него.

Изложбата представлява две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно на принципа на контраста. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011 – 2016 г., които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.

Независимо от приетото за „добър вкус“, за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав Занков успява винаги да заеме ясна позиция с работите си. В случая творбите му „говорят“ за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с хармоничната фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.

Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997–2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. – редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, фондация „Психотерапия 2000“. Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016). От 2017 г. – доцент в департамент „Визуални изкуства“ на НБУ.

Сред последните му самостоятелни изяви са: „Пред мен“, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, 2020; „Последните граждани на Кале“, ONE Gallery– Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. „Ситняково“ 48, и Нов български университет, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, 2016;  „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2014; „Последният будоар“ (скулптура, кръв, видео), галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2011; „Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци“, галерия „Ракурси“, София, 2011; „Post-романтизъм. Reloaded“, БКИ – Берлин, 2011; „Възможно-Невъзможно“, идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма „Култура“, 2011; и др.

Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

За повече информация:

Галерия „Васка Емануилова“

Филиал на СГХГ

Бул. „Янко Сакъзов“ 15, София

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg


visibility


https://www.monitor.bg/bg/a/view/venci-zankov-predizvikva-vaska-emanuilova-na-nejnata-teritorija-288630

https://www.24chasa.bg/novini/article/10361510

http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2508586

https://bgnes.bg/news/ventcislav-zankov-kogato-izkustvoto-te-provokira-da-mislish-vinagi-ima-risk-ot-obida/

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/33622-v-v-epikrizi-izlozhba-na-ventsislav-zankov

http://artsofia.bg/bg/events/2021/11/04/v-v-epikrizi-izlojba-na-vencislav-zankov-v-galerija-vaska-emanuilova

https://19min.bg/news/3/158199.html

https://slava.bg/news/135474.html

https://stolica.bg/kultura/izlozhba-na-ventsislav-zankov-v-stolichnata-galeriya-vaska-emanuilova

https://visitsofia.bg/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0/day,04/month,11/year,2021/evid,13156/uid,ba3c7646aacf34da2e435c5df4e1f7f0


the gallery / галерията





проекта / the project


“ПРЕД МЕН” – погледи в галерията

facebook https://www.facebook.com/events/277652610287940/

Венцислав Занков: “пред мен” живопис и скулптура, 02-30.06.2020, галерия “Райко Алексиев”, София


с подкрепата на
:

  • Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
  • Съюз на българските художници
  • фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

“пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

Not a Forest but a Neon Technological Urban Tree (On the Exhibition In Front of Me, 2020)

  • Ventsislav Zankov

DOI: https://doi.org/10.33919/sledva.20.41.12 Keywords: exhibition; trees; crisis; ecological; pandemic

Abstract

The author’s exhibition In Front of Me is a visual symbiosis of two themes: two crises intertwined in the human behavior – the ecological one and the social one borne by the pandemic situation that turns into a deeper existential crisis and questioning of the human. The trees represented in large-scale paintings are not a forest but rather some singular entities, bare-stripped crowns strenuously cut into a gloomy sky.


Венцислав Занков: “пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

02.06 – 30.06.2020
Галерия „Райко Алексиев“
ул. „Г. С. Раковски“ 125, София

с подкрепата на
Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ


Тъжно ехтят камбаните на далечния храм.
Този път е безлюден.

Изложбата „Пред мен“

е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.

Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да има заглавие „Последната разходка“.

Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.

Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.

Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря въпроси, отговори няма. Екзистенциалната екология за природата на човека – какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.

Заглавието „Пред мен“ остава отворено: стои (вече!) пред мен или предстои? Зададени едновременно.

——————————————————————————————————

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

“Последните граждани на Кале” в НБУ– късометражен документален филм, 2018

Последните граждани на Кале в НБУ– късометражен документален филм,   [00:12:18] Реж. Венцислав Занков, 2018

Венцислав Занков
ПОСЛЕДНИТЕ ГРАЖДАНИ НА КАЛЕ
изложба скулптура
2016

строителен обект на Нов Български Университет
реализирана с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развите към Настоятелството но НБУ

откриване на изложбата
проф. Петер Цанев

музика  – дуети за цигулка на Бела Барток в изпълнение на Александрина Миленова и Христиана Иванова
студенти от  департамент “Музка” на НБУ

режисьор
Венцислав Занков

оператори
Александър Лебедевски
Венцислав Занков
Петър Петров
Андрей Аспарухов
Бранимир Миладинов
Симона Георгиева

монтаж
Венцислав Занков
Александър Лебедевски

звук
Бранимир Миладинов – звук на терен
във филма са използвани фрагменти от интервю
на Венцислав Занков за програма “Христо Ботев” на БНР

графичен дизайн
Александър Лебедевски

продуценти
Венцислав Занков
Александър Лебедевски

artchannel.bg
2018

2016 Офисите – последното мястото на “Последните граждани на Кале”

 

Венцислав Занков, последните граждани на кале – скулптура , 2016

От 23.06.2016 „Последните граждани на Кале” на В. Занков гостуват на ONE Gallery в едно от нейните пространства – Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. Ситняково 48

Могат да се видят понеделник- петък от 9.00 до 19.30 часа,

събота и неделя с предварителна уговорка – тел. за контакт 0876109088

neon specialist Мирослав Димитров 0887677769
————————–
хамали – Александър Тасев, бате Венци, бате Миро, транспорт Иван
—————————————————————————————
„Последните граждани на Кале” са реализирани с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

Темата на последния артистичен проект на Занков  е цитат по идеята на Огюст Роден  “ Гражданите  на Кале”  и предизвиква асоциации със съвременната ситуация в Европа.

С„последните граждани на Кале” Венцислав Занков поставя един важен въпрос: дали ролята на изкуството е да служи за декориране и украса на действителността, или то трябва да бъде разбирано като граждански акт и политическо действие.

В творбите ще видим типично постмодернистично преплитане на асоциации, биографични, исторически и митологични елементи, носещи заряда на дълбоката символика, присъща за творчеството на Занков.

Скулптурната инсталация, обединяваща деветнайсет реалистични скулптури, изпълнение с дълбочина и драматизъм бяха  представени в необичайното пространство на тухлен и бетонен фон  в едно от новостроящите се крила на Нов Български Университет. Като художествен акт те  изминаха символично своя път и стигнаха до пространството на бизнессградата на Сердика офиси подобно на действителната история от 1346 г., те потъват изгонени от своя град .

 

Историческа справка

Кале попада под английски контрол и остава английски град чак до 1558 година, осигурявайки идеален плацдарм за нападения над Франция. Англичаните губят контрол над града при управлението на Мария I Тюдор.

През 1880 управата на града назначава Огюст Роден да създаде статуя, представяща жителите на Кале в момента на предаването си. Гражданите на Кале бива завършена през 1888 година и се превръща в една от най-известните творби на Роден.

През 1836 композиторът Гаетано Доницети написва опера, озаглавена Обсадата на Кале.

 

За автора

Венцислав Занков завършва скулптура в НХА-София през 1988 г. От 1997 до 2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет. Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013), дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори след 1989 г.

 

За  повече информация : 0876109088; www.onegallery.eu

 

последните граждани на Кале в НБУ 26.05-05.06.2016

пълната информация за изложбата: текстове, произведения, откриване, публикации… можете да намерите тук

2015-2018 ‘THE LAST BURGHERS OF CALAIS’ – SERIES

Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system

published on 6/2/16 2:19 PM] Photo: Veneta Pavlova

Until June 5th one can see the exhibition of sculptor and artist Ventsislav Zankov entitled “The Last Citizens of Calais.” It is on display in the third unfinished building of the New Bulgarian University in Sofia. The exhibition brings us back to a tragic chapter of history when in the middle of the 14th century the army of Edward III besieged Calais.  In order to save the citizens, the rulers of the city surrender the keys to the city gates. Les Bourgeois de Calais is a famous sculpture by Auguste Rodin. In the recent years Calais has become a city of refugees and migrants whose aim is reaching Great Britain.Снимка
Ventsislav Zankov 2016

We are part of a number of crises – financial, moral and a refugee one, Ventsislav Zankov says and adds:

“We live in a permanent crisis. What has been happening to our value system? Until recently one could often hear the expression ‘citizens of the world.’ At one point it turned out that we were neither citizens of the world, nor the world was united. On the other hand we do not have defenses in our civilization model. We do not have an answer to current processes and we do not know how to behave or what our moral and civic duties are. We have been betrayed from inside,” he says and adds:

“Democracy focuses on counting numbers rather than on human beings. When people vote, it is just numbers that are reported. There is no quality, just quantity. Speech has been destroyed in all of the political discourse that has been going on.”Снимка

The artist has been inspired by the popular sculpture of Rodin “The Burghers of Calais.” According to him, the moral horizon nowadays seems to be the individual salvation but maybe this way we cease being citizens. On the other hand the Burghers of Calais were thinking about the community.

“Fortress Europe has been somehow betrayed from inside or maybe now the battle is for the spirit. The answer is not clear because we think this is our civilizational spirit but actually it has long ago been defeated by consumerism and commercialism,” the sculptor says.


Снимка

In his works one ca see pain, despair, and extreme conditions. The sculptures are characterized by alienation, loneliness, suffering. For his works the artist used products of organic chemistry – polyurethane and polyester.

English: Alexander Markov
Photos: Veneta Pavlova

BNR radio Bulgaria site: Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system
published on 6/2/16 2:19 PM] English: Alexander Markov, Photos: Veneta Pavlova

Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system – Culture.pdf

poster_horiz

„Последните граждани на Кале”

Самостоятелна изложба-скулптура на Венцислав Занков

с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ

Анкета в-к “КУЛТУРА”  – Ружа Маринска  
Култура – Брой 5 (2885), 10 февруари 2017

 

Какво:

18 скулптури  – човешки фигури от  полиуретан и полиестер, оцветени.

 

Къде:

Строителен обект  – 3-ти корпус на НБУ – ул. «Монтеридео» 21

Кога:

26.05-05.06.2016

Защо:

„Последните граждани на Кале”

С проекта „Последните граждани на Кале” В. Занков интерпретира и развива идеята на популярната скулптурна композиция на О. Роден (Гражданите на Кале) като разширява смисъл й  – предаването на Ключа на Крепостта  става метафора за съвременната ситуация в Европа.

 

„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия на случващото се в настъпващото време за цивилизационнен избор и безсилието в неговата амбивалентност в разбирането  – приемане/отхвърляне  на реалността  –   военни конфликти,  бежанци, фундаментализъм, атентати. Гражданинът на света се оказва предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.

Съвременният гражданин се оказва в пряка среща  с Оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е смачкан, всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на  синтетика на желания и синтетичен смисъл.

 

Фигурите, телата, включени като скулптура  в „Последните граждани на Кале”  са отчуждени, разделени, оголени, проядени  и самотни в страданието и отчаянието си в безсилието пред непонятното –  представата; разбирането за Един Свят  е взривена, и  имат пряка емоционална и смислова връзка с актуалното настояще като жизнена и медийна среда – кризи – хуманитарни, морални, финансови с нестабилни  смислови, смислени хоризонти за живот.  Дезинтеграция.

Естетиката на  „пластмасовите хора” на В. Занков  е базирана на използвания материал –полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово виолетово червено) от автомобилни бои, в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват – оголени екстатични фигури  – органичността на човешкото тяло е изведена в прът през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са естествен размер /Lifesize/

 

Мястото  – оголени стени, суров бетон, пусто пространство, пространство в себе си без  предназначение  /сградата на 3-ти корпус НБУ в процес на изграждане  – арх. Зарко Узунов /. В момента на изложбата възприемането му е двузначно – между  изоставено и предстоящо, не е нито излязло от употреба, нито влязло в употреба  и  в това времево и смислово пропадане, то е самото себе си. Там попадат и «Последните граждани на Кале»

И още «Има и още по-актуално на актуалното настояще, което е тук, в сърцевината – след Ние, Вие, Аз, Сега.. .след вече отминалото и преди още незапочнатото. Енергията е изцедена в не-ставане, не-свършване,  в не-преход с не-виновни. Витае безсилие и разпад,  Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален,  свити в себе си преставаме да бъдем граждани – апатия и оцеляване, спасение по единично е единственият реален морален хоризонт, изсмукани  от  безмисленото рециклиране на смисли в едно изхабено и уморено политическо пространство. Времето е извън нас  и ние сме извън времето.» В.Занков

 

„Последните граждани на Кале” не предават ключа на града на английските войски през 1347 г; днес  те са /из/оставени  сами на себе си и последни пред неспособността за изход …

 


Кой:

доц. д-р Венцислав Занков

Завършва скулптура в НХА-София (1988), В периода 1997- 2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет.

Хоноруван преподавател по скулптура  в НХА. (2010)

Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013)

Психодрама-асистент (консултант) обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, Фондация „Психотерапия 2000”, Член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014)

Дипломиран магистър  филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016)

Сред последните му самостоятелни изяви са: „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Последният будоар” – скулптура,кръв, видео, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация „Св. Св Кирил и Методий” и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”,галерия Ракурси, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда”с подкрепата на столична програма „Култура” 2011;Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор – Център за култура и дебат „Червената къща” (2011). Участвал е в множество групови изложби и други събития.

Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии . Един от най-активните български автори след 1989.

 

Контакт  0887519794 vzankov@yahoo.com  http://zankov.info