Три фигури напомнят ангели, но са лишени от всяка трансцендентна утеха. Телата им са разпаднати до анатомия, лишени от кожа и защита, застинали в състояние между присъствие и разпад. Полиестерната смола, обикновено свързвана с индустриално производство и устойчивост, тук е доведена до крайност – тя имитира органичното, но остава безжизнена.
Тези „ангели“ не носят послание и не посредничат между светове. Те са остатък – свидетелство за свят, в който бъдещето вече не обещава спасение, а само продължение на материята в изменена форма. Червеният цвят не е символичен жест към живот или кръв, а по-скоро фиксира момент на непрекъснато разкриване – вътрешността е станала външност, окончателно.
В контекста на изложбата „Неизбежното бъдеще / Артистични стратегии в тила на историята“, работата отказва да предложи стратегия. Вместо това тя фиксира състояние: след края на наратива, след загубата на функция, след човека като мярка. Остава единствено формата, която продължава да стои – изправена, но вече без посока.
Темата засяга границите, които има не само между градове и държави, но и между нас хората. Ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия! С изложбата ни BORDER MOOD в галерия ONE се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков; пример на човек пред прага на поносимото; гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов; трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живопистта на Ст. Петрунов – на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива?Фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги – дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг – своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук.Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова – нов като материали и оригинален като форма!Калия и Лили са от следното поколение столични художници: агресивни и търсещи границата между високата и низката живопис…А проф. Памукчиев не търси нищо – той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев – неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая.Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло – на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовия войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия.Над всичко виси малка картичка със златно зайче, надписа под него: “Характера на топлината е волята на бъдещето”Йозеф Бойс
30 ГОДИНИ „БЕЗ НЕВИННОСТ“ – РЕЛИКВИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Колекция Владимир Илиев Текст: Даниела Радева
1 септември – 15 септември, 2023
Откриване: 1 септември, 18:00 ч.
През 1993 г. се появяват първите живописни платна на Венцислав Занков от серията „Без невинност“. През 2023 г. те попадат в частна колекция. Идеята да бъдат показани пред публика на пръв поглед звучи приятно, дори и само заради вече утвърденото им място в историята на изкуството у нас. Обаче се оказва, че само един поглед върху тях е достатъчен, за да се осъзнае, че Занков е страшно (и в буквалния смисъл) релевантен на днешното време. В четирите фрагмента от изложбата „Без невинност“ от 1995 г.[1] изпълзяват истории за национализъм, екстремна бедност, девалвация на естетически номинали, ксенофобия и безнадеждност.
Интересно е, че 90-те, заедно с мутробарок и попфолк, успяват да генерират и първото адекватно на световните процеси наше изкуство. Същевременно художествената общност се разцепва на две части, като съвременно ориентираният фланг като че ли отстъпва правата над живописта. Така Занков се оказва един от малкото, които изнасят актуално съдържание на платно. И става разпознаваем и за широката аудитория, дозирайки ловко нивата на искреност и провокация. От сегашна дистанция изглежда невероятно как по онова време все още има предавания за изкуство по телевизията и критика във вестниците. Богатият архив на художника документира, че той е навсякъде в медиите, като заедно с това получава подкрепящи рецензии и от почти всеки от гилдията на професионалните изкуствоведи.
Дизайнът на репутацията е част от художествената стратегия и от позицията, че не търговците, а само създаващите хора имат право арогантно да претендират, че са богове. През 90-те няма как иначе да се моделира погледа на прогресивно обедняващата (и откъм естетически вкус) масова публика. Интерпретирайки автопортрета със заглавие „Тук съм“ от 1993 г. Мария Василева пише: „Аналогията с „Дойдох да ви спася“ не е далечна.“[2] Ако направим връзка със заглавието на изложбата, можем да прочетем още „ето ме, не съм емигрирал“. Защото за тези, които не го познават, представеният образ е на средностатистически поданик на България. Подчертаната невинност в погледа веднага резонира към детския ръкописен почерк.
Същият почерк се появява на няколко места в този живописен цикъл, и в различни смислови конфигурации с образите. И става още по-сложно и да се преразказва еднозначно. В датиращата от 1993 г. „Вкус на рай“ Занков пише с розов спрей, традиционно средство на уличните вандали. Изстрелян върху старателно живописваната бяла драперия, сълзливият възрожденски цитат от Цветан Радославов е в състояние да активизира реакциите на абсолютно всички слоеве на зрителската маса. В звучаща като пънк парче рецензия, Свилен Стефанов вижда в изложбата съпротива срещу „надигащия се плебейски „патриотизъм“ – проповядван от „интелектуалци“, на които мястото им отдавна трябва да е в затвора за разпространение на нацистка идеология.“[3] И все пак тя е болезнено красива, и е ужасно трудно да се преглътне, че трябва да бъде изтъргувана – нямам предвид картината, а това на което е метафора.
Натрапчив елемент в изложбата „Без невинност“, както и в други работи на Занков от този период, е деформацията на художественото разбиране на идеята за„красивото“. То се приравнява с „привлекателното“ въз основа на непосредствения опит от желанието за потребление на стоки или телесните желания – „естетика на разочарованието“, както би казал Филип Зидаров[4]. „Забранено за чужденци“ от 1993 г. е брандирана с логото на местна агенция за манекенки и маркирана отново с розовия спрей. В едно автоинтервю художникът разказва за дядо си – скулптор и баба си – прима балерина, и за оригинален пастел на Дега, който са имали. „В смътните ми спомени от ранното ми детство витаят неясни силуети на балерини, висящи по стените.“[5] Избледняващи спомени за време на невинност.
В картината „Избледняващи спомени“ от 1994 дори самата композицията говори за това как гримираната хубост на прехода отвръща лице от сантименталната поезия на Дебелянов от учебниците. Ако епохата на социализма е цензурирала еротиката в изкуството, високото изкуство през 90-те години се надсмива над сантименталното, идеализираното и всички видими белези на стария занаят. По образование Занков е скулптор и първите му картини са недокоснати от тежката ръка на академичната живопис. Образите идват директно от снимки в модни списания и от реклами. Известно време преди това живописта тук също се е позовавала на фотография с претенцията, че така отразява вярно реалността, но всъщност за да манипулира. През 1995 г. Борис Данаилов пише, че, Занков е „далеч от изискванията на нормативната естетика, която все още тегне над българското изкуство. Без изобразяване на размахани юмруци и нискочели „гробокопачи“, без доскоро задължителните позовавания на съмнителни героични традиции, Венцислав Занков е твърде актуален…“[6]. Наистина, през 1995 г. изглежда, че демокрацията е тук и преходът уж вече тече, но промяната засяга само повърхността – снимката източник от пропагандна е станала рекламна.
Даниела Радева
[1] Четирите представени картините са част от изложбата „Без невинност”, галерия „Микс“, 1995
[2] Мария Василева, Венцислав Занков, Сп. Галерия, ноември 1996
[3] Свилен Стефанов, Занков фронтално, в. Култура, брой 26 (2147), 30 юни 1995
[4] Филип Зидаров, телевизионно предаване „Форум“, Канал 1, 1995 https://www.youtube.com/watch?v=a9SbMpk0HKg
[5] Венцислав Занков. Метаморфозите на не-мястото. Текстове и проекти от периода 1991-2001, София, 2001
[6] Борис Данаилов, Предизвикателството на артиста, в. Демокрация, 17 юни 1995 г., Брой 139 (1633)
Камери регистрират откриване на изложба. Мястото – галерия „Кредо Бонум”, София. Датата е 01.05.2022. Авторът присъства. Гости и случайни минувачи. Говори проф. Станислав Памукчиев. Открива Весела Ножарова – галерист и домакин на събитието.
„Още са тук“ може да се определи като документ за една проспективна изложба – изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената.
„Още са тук“ запечатва 13 непоказвани фигури от чугун, създадени от Занков през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина – материала, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда. Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето –винаги памет за извършено травматизиране.
Но „Още са тук“ са и 13 стоп кадъра на актуално лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство – сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей като контрапункт на дошлите на откриването зрители.
Камера: Петър Петров / Андрей Аспарухов
Музика: Георги Арнаудов
Анимация и монтаж: Венцислав Занков
С подкрепата на: Национален фонд култура, http://ncf.bg
10.11.21 Димитрина Кюркчиева разговаря с художника Венцислав Занков в ”Артефир” Програма Христо Ботев Артефир2021 14.11 култура на бързи обороти БНР
TV
2021 БНТ 18.11. култура.бг
Exhibition of Ventsislav Zankov at Vaska Emanouilova Gallery 04.11. – 05.12.2021
Over the years, Vaska Emanouilova Gallery has combined interest in the historical and the contemporary art. One of the gallery’s programmes deals with sculpture and its current development. Ventsislav Zankov’s exhibition goes beyond this museum task and takes the risk of “updating” the works of the famous Bulgarian female artist, to understand them not as historical, but as an existential fact – a testimony of the human and life.
Two artists meet in the small space of Vaska Emanouilova Gallery – Ventsislav Zankov and Vaska Emanouilova, who at first glance do not look alike at all. The differences between them are not only historical, between traditional and contemporary art, between the last and the present century, between the distinctly female and the decidedly masculine beginnings, they are differences in the overall perception of the world and of the human as part of it.
The exhibition presents two notions of art and society, two epicrises of their condition, which emphasise each other on the principle of contrast. It includes sculptures and paintings by Zankov, created in the period 2011 and 2016, which have previously been shown only in solo exhibitions.
Notwithstanding what is considered “good taste”, a current direction, politically correct and art with social commitment, Ventsislav Zankov has always managed to take a clear position with his works. In this case, to show the world beyond the disintegration of the values of humanity and enlightenment, beyond any attempt at an ideal, at odds with the harmonious figure and bodily form as a world of debris of titans that once lived, of torn meaning and quivering bodies thinned like lines. Zankov’s works on display represent the quintessence of the artist’s understanding of art as an analytical tool for stripping the act of living.
Ventsislav Zankov works in the sphere of painting, sculpture, video, installation, performance, and new media. He has been one of the most active Bulgarian artists in this field since 1989. Zankov graduated in Sculpture from the National Academy of Art in 1988. In the period 1997-2008, Ventsislav Zankov was a part-time lecturer, and since 2009 he has been a full-time lecturer in the Department of Fine Arts at the NBU. He was a part-time lecturer in Sculpture at the NAA (2010). Zankov was awarded a doctoral degree in Art Studies and Fine Arts in 2013. He was a consultant in the training programme in psychodrama, sociometry and group therapy of the Psychotherapy 2000 Foundation. In 2016, Ventsislav Zankov was awarded a Master’s degree in Film and Television Arts at the NBU. Since 2017, he has worked as an associate professor in the Department of Visual Arts of the NBU.
His latest solo exhibitions include the following: In front of Me, Rayko Alexiev Gallery, UBA, 2020, The Last Burghers of Calais, ONE Gallery – Artium – Serdika offices, 48 Sitnyakovo Blvd and New Bulgarian University, with the financial support of the Central Fund for Strategic Development of the Board of Trustees of the NBU, 2016; Oh, Happy Days, Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia, 2014; The Last Boudoir (Sculpture, Blood, and Video), Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia,2011; New Ghostly Paintings /We Are All Now Shadows/, Rakursi Art Gallery, Sofia, 2011; Post-Romanticism. Reloaded, BKI – Berlin, 2011; Possible-Impossible, conceptual projects for the aesthetisation of the urban environment with the financial support of the Culture programme of Sofia, 2011, etc.
Ventsislav Zankov has participated in numerous group exhibitions. He is the author many publications in the print periodicals and on the Internet.
For more information:
Vaska Emanouilova Gallery
Branch of the Sofia City Art Gallery
15 Yanko Sakazov Blvd, Sofia
+ 359 2 944 11 75
www.veg.sghg.bg
В&В Епикризи Изложба на Венцислав Занков в галерия „Васка Емануилова“ 04.11. – 05.12.2021
През годините галерия „Васка Емануилова“ съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното настоящо развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да „актуализира“ работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт – свидетелство за човека и живота.
В малкото пространство на галерия „Васка Емануилова“ се срещат двама автори – Венцислав Занков и Васка Емануилова, които още на първи поглед изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него.
Изложбата представлява две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно на принципа на контраста. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011 – 2016 г., които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.
Независимо от приетото за „добър вкус“, за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав Занков успява винаги да заеме ясна позиция с работите си. В случая творбите му „говорят“ за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с хармоничната фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.
Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997–2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. – редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, фондация „Психотерапия 2000“. Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016). От 2017 г. – доцент в департамент „Визуални изкуства“ на НБУ.
Сред последните му самостоятелни изяви са: „Пред мен“, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, 2020; „Последните граждани на Кале“, ONE Gallery– Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. „Ситняково“ 48, и Нов български университет, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, 2016; „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2014; „Последният будоар“ (скулптура, кръв, видео), галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2011; „Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци“, галерия „Ракурси“, София, 2011; „Post-романтизъм. Reloaded“, БКИ – Берлин, 2011; „Възможно-Невъзможно“, идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма „Култура“, 2011; и др.
Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.
НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, бул. “Черни връх” 2
КОРЕНИ – 16 съвременни скулптори за Галин Малакчиев Участници: Боряна Петкова, Валентина Шарра, Венцислав Занков, Георги Донов, Емил Бачийски, Кирил Кузманов, Косьо Минчев, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Невена Екимова, Орлин Иванов, Панчо Куртев, Рафаил Георгиев – Рафо, Симеон Симеонов, Стефан Коцев и Стоян Дечев
Куратори: Надежда Джакова и Таня Станева
22 юли – 19 септември 2021 Вернисаж на 22 юли, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп САМСИ, бул. „Черни връх” 2
„Корени” е посветена на 90-годишнината от рождението на Галин Малакчиев (1931-1987) и има за цел да представи най-новите тенденции и търсения в скулптурата по примера на Галин Малакчиев, чието име се свързва с новаторство, преобръщане на традиционните представи за пластичност, противопоставяне на официалната рамка.
Изложбата включва обширен визуален материал, свързан с творчеството на Галин Малакчиев, неговата кавалетна скулптура и реализирани проекти за обществени сгради. За първи път ще бъдат показани сканирани и уголемени рисунки от скицника на Галин Малакчиев, сред които много скици на изпълнени в метал скулптури. По време на изложбата ще може да се гледа и филмът „Галин Малакчиев” (1984) на режисьора Васил Минчев, заснел твореца в ателието му в с. Батулия.
Тези 16 скулптори, селектирани за изложбата, не са общували лично с Галин Малакчиев (с изключение на Венцислав Занков, който го е посещавал и прекарвал време в ателието). Това са следващо поколение творци, които го познават от неговите произведения и разказите на учителите им в Художествената академия – преподаватели, близки приятели на Галин – проф. Крум Дамянов, проф. Ангел Станев и др.
Наученото откриваме и в текстовете на участниците, които съпътстват произведенията. Те са и поетичен коментар на отношението към личността и творчеството на Галин Малакчиев. Най-цитираното негово произведение е монументалната творба „За Буквите” в градината на НДК като един от най-добрите примери за скулптура в публичното пространство. Тази приемственост в художествената традиция и нейното осмисляне е обединяващата връзка между толкова различни съвременни скулптори и завещаното от Галин.
Благодарим за предоставените документи и фотографии, свързани с живота и творчеството на Галин Малакчиев на СБХ, художествените галерии в Пловдив, Добрич, Плевен, Търговище и Габрово, на Цветана Малакчиева, Дени Кръстев, Мария Арангелова и Емил Бачийски.
THE NATIONAL GALLERY Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art presents
ROOTS: 16 Contemporary Sculptors on Galin Malakchiev
Participants: Boryana Petkova, Valentina Sciarra, Ventsislav Zankov, Georgi Donov, Emil Bachiyski, Kiril Kuzmanov, Kosyo Minchev, Martian Tanakov, Martin Trifonoff, Nevena Ekimova, Orlin Ivanov, Pancho Kurtev, Rafail Georgiev – Raffò, Simeon Simeonov, Stefan Kotsev and Stoyan Dechev
Curators: Nadezhda Dzhakova and Tanya Staneva
22 July–19 September 2021 Vernissage on Thursday, 22 July, from 5 p.m. to 8 p.m., in compliance with all anti-epidemic measures and with controlled access SAMCA, 2, Cherni Vrah Blvd., Sofia
‘Roots’ is dedicated to the 90th anniversary of the birth of Galin Malakchiev (1931–1987), and aims to present the latest trends and quests in sculpture, following the example of Malakchiev, whose name is associated with innovation, the overturning of traditional concepts of plasticity, and opposition to the formal framework. The exhibition includes extensive visual material relating to Galin Malakchiev’s oeuvre, his easel sculpture and completed designs for public buildings. For the first time, scanned and enlarged drawings from Galin Malakchiev’s sketchbook will be shown, including many sketches of metal sculptures. During the exhibition, you will have the opportunity to see the film ‘Galin Malakchiev’ (1984), by director Vasil Minchev, who recorded the artist in his studio in the village of Batulia. These 16 sculptors, selected for the exhibition, did not communicate personally with Galin Malakchiev (with the exception of Ventsislav Zankov, who visited him and spent time in his studio). They belong to the next generation of artists, who know him through his works and from the stories of their teachers at the Academy of Arts—close friends of Galin, and scholars including Profs. Krum Damyanov and Angel Stanev. We also find what we have learned in the participants’ statements that accompany the works. They are also a poetic commentary on the attitude to Galin Malakchiev’s personality and oeuvre. His most cited work is the monumental ‘To the Letters’, in the gardens of the National Palace of Culture, as one of the best examples of sculpture in a public space. This continuity in the artistic tradition and its meaning is the unifying link between so many different contemporary sculptors and Galin’s legacy.
