Tag Archives: sculpture

Още са тук: проспективна изложба /2022/

скулптура

Венцислав Занков


01.05 – 28.05.2022
галерия “Кредо бонум”

ул. Славянска 2, София



относно

about (scroll for english)


„Още са тук“ се явява на мястото на очаквана юбилейна изложба, изложба, която да историзирира една творческа биография, като скулпторът изважда натрупани на склад и изложени в обществени триумфални пространства и частни вили край лазурни брегове, създавани през годините свои работи. Навършването на 60 години би могло да е и повод за една от т. нар. „ретроспективни изложби“, с които сме свикнали да назоваваме опита за събиране и подреждане на разбягващата се по дефиниция творческа енергия. „Още са тук“ не може да бъде ретроспективна изложба, защото не е ретро, не е обърната назад. Живият художник не може да бъде историк на себе си, защото винаги е вече с една крачка извън рамката.

„Още са тук“ може да се определи като проспективна изложба – изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената.„Още са тук“ се състои от 13 непоказвани фигури от чугун, създадени през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина – материала, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда.

Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето –винаги памет за извършено травматизиране.

Но „Още са тук“ са и 13 стоп кадъра на актуалното лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство – сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей. Дали в тях да четем израз на безсилие? На отчаяние? На надежда? На последната надежда преди потъването на „Титаник“, когато някои разчитат да оцелеят с помощта на кокетство, а други – на лактите и юмруците си? Надеждата на утописта революционер, очаквал подходящия момент, когато обществото ще достигне онази точка на разруха, която да се превърне в ден първи на революцията, но е бил изненадан от изригването на вулкан или разтърсващо земетресение, при което земята поглъща без да избира добри и лоши?

„Още са тук“ представя 13 фигури без кожа. 13 фигури без защитата на дрехите, но винаги, дори когато мускулите са разкъсани, месото виси на парцали, раните са посивели и възжълти, в проядените фигури остава социалната маска и тренирания етикет. Тялото умира понякога за секунда, органичната материя е изпепелена с 1350 градуса по Целзий, заместена от разтопен метал, но и в напълно вледенения отпечатък остава ужасената поза на социалното животно. Човекът винаги е много хора, несъстоятелен, но настойчив актьор.

Изстиналото желязо, последната фаза на тази алхимична трансформация, чугунът, представлява тежко, твърдо и крехко състояние на нещо, което е било мекото, пъргаво, леко и летящо.

„Още са тук“ е и продължение на групата фигури от изложбата „Последните граждани на Кале“. Фигури, свързани от заразително безсилие.

Чугунът е желязна сплав, чието съдържание на въглерод надвишава 2%. В допълнение към тези компоненти, сместа съдържа редица постоянни вещества като манган, силиций, фосфор, сяра и легиращи добавки. Но въглеродът е веществото, което като при стоманата напомня за живата материя – той е градивният елемент на живота (а живо наричаме онова, което умира). Фигурите понякога са обработени с ръждопреобразуватели, понякога са заварявани, понякога са оставени изцяло на сътрудничеството на съдържащия влага въздух.

„Още са тук“ представя актуалната работа на Венцислав Занков. Вълнения и тревоги от настоящето ще влияят върху нейното възприемане и тълкуване, но тя не е естетически отговор на съвременната ситуация в Европа и света, не е пряко свързана с пандемичните рестрикции на човешки свободи, нито с унизяващи човешкото военни престъпления.



Credo Bonum Gallery presents:

Ventsislav Zankov turns 60
They Are Still Here
prospective exhibition

Opening 1 May, Sunday, from 18:00
1 – 28 May, 2022
Credo Bonum Gallery, 2 Slavyanska St., entrance from Benkovski St., www.credobonum.bg

They Are Still Here comes in the place of an expected jubilee exhibition. An exhibition to historize a creative biography, showing the works of the artist accumulated in warehouses and exhibited in public triumphal spaces and private villas on the azure shores, created over the years. Turning 60 could be an occasion for one of the so called “retrospective exhibitions”, which is the way we are accustomed to call the attempt to collect and arrange the creative energy that disperses by definition. They Are Still Here cannot be a retrospective exhibition, because it is not retro, it is not turned to the past. A living artist cannot be a historian of himself because he is always one step out of the frame.

They Are Still Here can be defined as a prospective exhibition – an exhibition with a focus on perspective. It shows not part of the past, but something in the future that brings the times with it.

They Are Still Here consists of thirteen cast iron figures created over the past few years and never shown before. Cast iron is the opposite of plasticine – the material we use when we want to name the plasticity and malleability of people in the traps of social coercion.

Burned out, desires and dreams remain in the past, but as a negative. The future is possible only if the past is thought of as a fiery tear of space, and time is always a memory of performed traumatization.

But They Are Still Here are also thirteen stills of the current personal state. Thirteen masks of a creative and suffering person frozen in burnt iron. Not only figures, but also frozen states, captured views as in a night torn by lightnings. Figures of the impossible escape – as if the terrified bodies of the inhabitants of Pompeii have been reconstructed in metal. Should we read an expression of helplessness in them? Of despair? Of hope? The last hope before the sinking of the Titanic, when some rely on survival through coquetry and others – through their elbows and fists? The hope of the utopian revolutionary, expecting the right moment when society will reach that point of destruction that will become the first day of the revolution, but was surprised by the eruption of a volcano or a shattering earthquake which engulfs the earth without choosing the good and the bad?

They Are Still Here presents thirteen figures without skin. Thirteen figures without the protection of clothes, but always, even when the muscles are torn, the meat hangs in rags, the wounds are gray and yellow, in those eroded figures, the social mask and the trained etiquette remain. The body sometimes dies within a second, the organic matter is incinerated at 1350 degrees Celsius, replaced by molten metal, but even in the completely frozen imprint, the horrified posture of the social animal remains. A man is always a lot of people, indigent but persistent actor.

The cooled iron, the last phase of this alchemical transformation, the cast iron, is a heavy, hard and fragile state of something that was soft, agile, light and flying.

They Are Still Here is a also continuation of the group of figures from the exhibition The Last Burghers of Calais. Figures associated with infectious helplessness.

Cast iron is an iron alloy with a carbon content exceeding 2%. In addition to these components, the mixture contains a number of constant substances such as manganese, silicon, phosphorus, sulfur and alloying additives. But carbon is a substance that, like steel, is reminiscent of living matter – it is the building block of life (and we call living that which dies). The figures are sometimes treated with rust converters, sometimes welded, sometimes left entirely to the cooperation of moist air.

They Are Still Here presents the current work of Ventsislav Zankov. The excitement and anxiety of the present will affect its perception and interpretation, but it is not an aesthetic response to the current situation in Europe and the world, it is not directly related to pandemic restrictions on human freedoms or to war crimes humiliating what is human.


Ventsislav Zankov was born in 1962. He graduated with a degree in Sculpture at the National Academy of Arts in Sofia in 1988. Over the years, he has been behind many initiatives and curatorial projects, including the weekly [close-up] discussion club in Hambara (2004-2008), the newspaper 39 grams (2005-2008), the Ventsislav Zankov Foundation for Contemporary Art (founded in 2009). ), the Ventsislav Zankov Iron Medal for Contemporary Art (founded 2010), “Everything on Man” (2004-2008) together with the Goethe Institute – Bulgaria, “White, male, straight” project (2002) with the support of Swiss cultural program for Bulgaria Pro Helvetia. Curator for Bulgaria of international video art projects organized by Magmart, Italy (2013-2019).

Associate Professor in the Department of Visual Arts, NBU (2017). Master’s degree in Film and Television Art, New Bulgarian University (2016). Doctor in Art History and Fine Arts (2013). Psychodrama assistant (consultant).

His most recent individual projects feature: V&V EPICRISES, Vaska Emanuilova Gallery /SCAG/ (2021); In Front of Me, large-format painting, sculpture and neon, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2020), The Last Burghers of Calais, sculpture, construction site NBU (2016) and Artium, Serdika Center (2016); Oh, Happy Days, large-format painting and sculpture, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2014) with the support of the Central Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU and UBA; The Last Boudoir – sculpture, blood, video, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2011), with the support of the International Foundation St. St. Cyril and Methodius and the Central Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU and UBA; New Ghost-like Paintings: now we’ve all turned into ghosts, Rakursi Gallery, Sofia (2011), Post-Romanticism. Reloaded, Bulgarian Cultural Centre, Berlin (2011); Possible/Impossible. A Concept towards an Urban Aesthetics, supported by the Culture Municipality Program, the Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU, in partnership with the Red House Culture and Debate Center (2011). He has participated in numerous group exhibitions and other events. Ventsislav Zankov is the author of numerous publications in periodicals and on the Internet.

roots/корени

Продължителност: 22 юли – 19 септември 2021

Събитие от Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство/Sofia Arsenal-MCA и Национална галерия / National Gallery

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ
Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство,
бул. “Черни връх” 2

КОРЕНИ – 16 съвременни скулптори за Галин Малакчиев
Участници: Боряна Петкова, Валентина Шарра, Венцислав Занков, Георги Донов, Емил Бачийски, Кирил Кузманов, Косьо Минчев, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Невена Екимова, Орлин Иванов, Панчо Куртев, Рафаил Георгиев – Рафо, Симеон Симеонов, Стефан Коцев и Стоян Дечев

Куратори: Надежда Джакова и Таня Станева

22 юли – 19 септември 2021
Вернисаж на 22 юли, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа,
при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп
САМСИ, бул. „Черни връх” 2

„Корени” е посветена на 90-годишнината от рождението на Галин Малакчиев (1931-1987) и има за цел да представи най-новите тенденции и търсения в
скулптурата по примера на Галин Малакчиев, чието име се свързва с новаторство, преобръщане на традиционните представи за пластичност, противопоставяне на официалната рамка.

Изложбата включва обширен визуален материал, свързан с творчеството на Галин Малакчиев, неговата кавалетна скулптура и реализирани проекти за обществени сгради. За първи път ще бъдат показани сканирани и уголемени рисунки от скицника на Галин Малакчиев, сред които много скици на изпълнени в метал скулптури. По време на изложбата ще може да се гледа и филмът „Галин Малакчиев” (1984) на режисьора Васил Минчев, заснел твореца в ателието му в с. Батулия.

Тези 16 скулптори, селектирани за изложбата, не са общували лично с Галин Малакчиев (с изключение на Венцислав Занков, който го е посещавал и прекарвал време в ателието). Това са следващо поколение творци, които го познават от неговите произведения и разказите на учителите им в Художествената академия – преподаватели, близки приятели на Галин – проф. Крум Дамянов, проф. Ангел Станев и др.

Наученото откриваме и в текстовете на участниците, които съпътстват произведенията. Те са и поетичен коментар на отношението към личността и творчеството на Галин Малакчиев. Най-цитираното негово произведение е монументалната творба „За Буквите” в градината на НДК като един от най-добрите примери за скулптура в публичното пространство.
Тази приемственост в художествената традиция и нейното осмисляне е обединяващата връзка между толкова различни съвременни скулптори и завещаното от Галин.

Благодарим за предоставените документи и фотографии, свързани с живота и творчеството на Галин Малакчиев на СБХ, художествените галерии в Пловдив, Добрич, Плевен, Търговище и Габрово, на Цветана Малакчиева, Дени Кръстев, Мария Арангелова и Емил Бачийски.


THE NATIONAL GALLERY
Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art
presents

ROOTS: 16 Contemporary Sculptors on Galin Malakchiev

Participants: Boryana Petkova, Valentina Sciarra, Ventsislav Zankov, Georgi Donov, Emil Bachiyski, Kiril Kuzmanov, Kosyo Minchev, Martian Tanakov, Martin Trifonoff, Nevena Ekimova, Orlin Ivanov, Pancho Kurtev, Rafail Georgiev – Raffò, Simeon Simeonov, Stefan Kotsev and Stoyan Dechev

Curators: Nadezhda Dzhakova and Tanya Staneva

22 July–19 September 2021
Vernissage on Thursday, 22 July, from 5 p.m. to 8 p.m.,
in compliance with all anti-epidemic measures and with controlled access
SAMCA, 2, Cherni Vrah Blvd., Sofia

‘Roots’ is dedicated to the 90th anniversary of the birth of Galin Malakchiev (1931–1987), and aims to present the latest trends and quests in sculpture, following the example of Malakchiev, whose name is associated with innovation, the overturning of traditional concepts of plasticity, and opposition to the formal framework.
The exhibition includes extensive visual material relating to Galin Malakchiev’s oeuvre, his easel sculpture and completed designs for public buildings. For the first time, scanned and enlarged drawings from Galin Malakchiev’s sketchbook will be shown, including many sketches of metal sculptures. During the exhibition, you will have the opportunity to see the film ‘Galin Malakchiev’ (1984), by director Vasil Minchev, who recorded the artist in his studio in the village of Batulia.
These 16 sculptors, selected for the exhibition, did not communicate personally with Galin Malakchiev (with the exception of Ventsislav Zankov, who visited him and spent time in his studio). They belong to the next generation of artists, who know him through his works and from the stories of their teachers at the Academy of Arts—close friends of Galin, and scholars including Profs. Krum Damyanov and Angel Stanev.
We also find what we have learned in the participants’ statements that accompany the works. They are also a poetic commentary on the attitude to Galin Malakchiev’s personality and oeuvre. His most cited work is the monumental ‘To the Letters’, in the gardens of the National Palace of Culture, as one of the best examples of sculpture in a public space.
This continuity in the artistic tradition and its meaning is the unifying link between so many different contemporary sculptors and Galin’s legacy.

“ПРЕД МЕН” – погледи в галерията

facebook https://www.facebook.com/events/277652610287940/

Венцислав Занков: “пред мен” живопис и скулптура, 02-30.06.2020, галерия “Райко Алексиев”, София


с подкрепата на
:

  • Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
  • Съюз на българските художници
  • фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

“пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

Not a Forest but a Neon Technological Urban Tree (On the Exhibition In Front of Me, 2020)

  • Ventsislav Zankov

DOI: https://doi.org/10.33919/sledva.20.41.12 Keywords: exhibition; trees; crisis; ecological; pandemic

Abstract

The author’s exhibition In Front of Me is a visual symbiosis of two themes: two crises intertwined in the human behavior – the ecological one and the social one borne by the pandemic situation that turns into a deeper existential crisis and questioning of the human. The trees represented in large-scale paintings are not a forest but rather some singular entities, bare-stripped crowns strenuously cut into a gloomy sky.


Венцислав Занков: “пред мен” самостоятелна изложба живопис и скулптура

02.06 – 30.06.2020
Галерия „Райко Алексиев“
ул. „Г. С. Раковски“ 125, София

с подкрепата на
Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ


Тъжно ехтят камбаните на далечния храм.
Този път е безлюден.

Изложбата „Пред мен“

е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.

Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да има заглавие „Последната разходка“.

Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.

Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.

Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря въпроси, отговори няма. Екзистенциалната екология за природата на човека – какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.

Заглавието „Пред мен“ остава отворено: стои (вече!) пред мен или предстои? Зададени едновременно.

——————————————————————————————————

“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/

“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА

“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/

“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019

“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020

“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини

2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]

2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи

Колекционирайте съвременно!

ПОГЛЕД В ДЕПОТО (или “Колекционирайте съвременно!”)
 
ИЗЛОЖБА ОТ КОЛЕКЦИЯТА НА НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ

 

12 ноември – 5 декември 2019, откриване 12 ноември, 

вторник, 18.00 часа

СКЛАД в Тютюневия град, ул. „Екзарх Йосиф“ 16

           Работно време: вторник – събота, 12.00 – 19.00 часа

 

Николай Неделчев е основател и управляващ директор на една от най-големите компании за интегрирани маркетингови комуникации в България – Publicis Groupe Bulgaria, част от която са иконичните агенции Saatchi & Saatchi, Leo Burnett, BBH, Zenith и др.

От 2010 г. Неделчев активно колекционира изкуство. Син на скулптора Трифон Неделчев, той израства заобиколен от картините на Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона и други. Конкретната причина обаче да стане колекционер е приятелството му с Кольо Карамфилов, когото нарича “ядрена централа за идеи”. След десетки срещи с него, посещения в ателието му и над 15 придобити картини, страстта към колекционерството е отключена.

През годините колекцията претърпява развитие. От сравнително по-неосъзнато и хаотично събиране, тя започва да изгражда облик. В центъра й е съвременното изкуство, а главните посоки са живопис и скулптура. Специален акцент е поставен върху двайсетина имена, които Неделчев колекционира през годините и изгражда техни мини експозиции и своеобразни “портрети” в рамките на сбирката.

Изложбеният проект представя именно тази посока от колекцията на Николай Неделчев. В нея са включени произведения на Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Димитър Генчев, Любен Петров, Сашо Стоицов, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Георгиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Стефан Божков, Красимир Кръстев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Миряна Тодорова, Калия Калъчева, Валентина Шара, Йонко Василев и други. Те се показват за първи път в обща експозиция, която дава представа за посоката на една частна колекция.

В. Занков - колекция на Н. Неделчев

“Последните граждани на Кале” в НБУ– късометражен документален филм, 2018

Последните граждани на Кале в НБУ– късометражен документален филм,   [00:12:18] Реж. Венцислав Занков, 2018

Венцислав Занков
ПОСЛЕДНИТЕ ГРАЖДАНИ НА КАЛЕ
изложба скулптура
2016

строителен обект на Нов Български Университет
реализирана с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развите към Настоятелството но НБУ

откриване на изложбата
проф. Петер Цанев

музика  – дуети за цигулка на Бела Барток в изпълнение на Александрина Миленова и Христиана Иванова
студенти от  департамент “Музка” на НБУ

режисьор
Венцислав Занков

оператори
Александър Лебедевски
Венцислав Занков
Петър Петров
Андрей Аспарухов
Бранимир Миладинов
Симона Георгиева

монтаж
Венцислав Занков
Александър Лебедевски

звук
Бранимир Миладинов – звук на терен
във филма са използвани фрагменти от интервю
на Венцислав Занков за програма “Христо Ботев” на БНР

графичен дизайн
Александър Лебедевски

продуценти
Венцислав Занков
Александър Лебедевски

artchannel.bg
2018

авторски документален филм (2017) за самостоятелната изложба “О, Щастливи дни” (2014)

2017 – авторски документален филм за самостоятелната изложба на Венцислав Занков  “О, Щастливи дни” (2014)   – 1080р, [00:25:19]

 

Изложбата “О, щастливи дни” (2014) е реализирана с подкрепата на:
Централен фонд за стратегическо развитие
към Настоятелството на НБУ
Съюз на българските художници
Фондация за съвременно изкуство
ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

както и с незаменимата помощ на:

Васил Абаджиев (голям художник)
Александър Тасев (млад художник)
Янко Велков-Янеца (голям приятел)
Явор (приятел в нужда)
Люси (шофьор на камион)

камера
архив на д-р Юлиян Митев
личен архив на В. Занков

анимация
В. Занков

монтаж
В. Занков

звук
В. Занков
En KNAP

продукция на
artchannel.bg

Венцислав Занков
http://zankov.info/

София 2017