Category Archives: solo exhibitions

Венцислав Занков: ТРЕНИРОВКИ

 Изходи:- упражнения 2024“

САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА
01.05-31.05.2024
HOSTGALLERY, Sofia




„Изходи: упражнения 2024“
Боян Манчев

            „Изходи: упражнения 2024“ на Венцислав Занков представя упражнения върху възможността за изход: изход не само от естетическите конвенции и тяхната социална матрица, но и изход от автоматизмите на опита, изход от силата на виртуозността. Изходите са отказ и утвърждаване. Изходите утвърждават решителния отказ на Венцислав Занков, основополагащ за творческата му практика: отказ от лесните конвенции, от гъвкавите успешни правила, от скритите нормативни регулации на съвременните художествени практики. “Изходи” обаче утвърждават и отказа от собствената сила на отрицаване и утвърждаване – в “Изходи” Занков се отказва от неукротимата пластична и идейна сила на своята работа като скулптор и художник; той се отказва и от визионерската утопия на социалния експеримент с новите медии, схаванати като посредник и ускорител за нов тип общност и общуване – утопичен експеримент, между чиито пионери е самият Венцислав Занков.

“Изходите” са изход и от хоризонта на социалната утопия на дигиталното; те са вход в сингуларното и откривателско, самотно измерение на приключението. В пространството, в което художествената материи и медии, идеите и интуициите не са вече неизменни съюзници, а непознати спътници в прекосяването на некартографирана пустиня. Изходите са вход към нови възможности за дигиталната материя и нейното художествено сплитане/скулптиране.

Така изложбата “Изходи: упражнения 2024” представлява и точка на пречупване на досегашните търсения на Венцислав Занков – те са пречупване, рефракция, огъване, но и реле-ускорител. Излизане навън, от другата страна на хоризонта на художествената материя – в дигиталната пустиня, или в непознатите, запленяващи и застрашителни гънки на новата материя?


Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на „Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ“ и със съдействието на Петър Петров – компютърна обработка, видео и фото- визуализация и 3D печат,  както и на Фондация за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ.


Относно

Неочакван завой и изход от традиционните за Венцислав Занков през последните десетилетия дейности в областта на живописта и скулптурата, като опити за намеса в и/или като коментар на „социалното”, е найновата самостоятелна изложба на автора.

„Изходи:- упражнения 2024“ предлагат един път, по който един скулптор е използвал дигитални технологи в свободното си време и се състои от две части – изследователски и творчески етап, и реализация на търсенията, селектирани и показани като художествена изложба.

Експозицията се опира на възможностите на цифровизацията за нестандартно създаване на произведения на изкуството – двуизмерни и триизмерни, като съдържа две серии творби; един дигитален автопортрет от 100 образа и една компютърна визуализация – анимация във видео и фото-формат на структури на тема „Някъде в пустинята на Катар“.

ТРЕНИРОВКИ – Изходи:- упражнения 2024 “

2023 по един съвсем не/ясни подбуди започнах да мачкам листове хартия  като изход от социалното и политическото блато и да си плащам за 3D сканирането им , но въображението ми започна да вижда в резултатите големи обекти, сгради, скулптури и… водопади в публични пространства и…. в пустиня….

Припомних си и други упражнения с дигиталната материя, които чакаха своето време.

Обобщени, резултатите се структурираха както следва:

1. Серия „упражнения за лява ръка“ – Дигитална фотография без обектив-  25 движения времево отразени като статичен образ;25 времеви записа НА СВЕТЛИНА като абстрактна графика.
Резултати:  [1]  [2]   [поглед в галерията];limited edition giclee prints, 50x40cm German Etching 310  285g Matt fine art  – textured;  [3] анимация на статичните образи

2. Серия„Упражнения за дясна ръка   [pdf]“   [html] обемни проекти за водопади и архитектурни/скулптурни обекти за публично пространство, изразяващи се в 3D принт на 10 запечатани мимолетни жеста, създаващи хаос, който през дигиталните технологии се преобразува в пластичен конструкт и обект, способен в променен мащаб активно да присъства в градска среда и в пустиня. Технологията dlp  – фотополимерната смола улавя и записва светлината в леър 50 микрона
10 пластики, вариращи размери.

3. „100 пъти “ дигитален образ в 100 дни. Наслагване на моменти в образ, който материализира като обобщава и събира в леъри с плътност 1%  изминато време /в случая 100 дни/ в едно цяло, в което спецификата на момента се претопява в общата тенденция и състояние на обработения период време. Показва се конкретния резултат който може да се тълкува като автопортрет на сто дни лицето на Венцислав Занков или като портрет на 100 дни време.
1брой giclee 100х80см

Венцислав Занков „100 пъти“, 2024 – дигитален автопортрет, 100 дни, 100×80 cm


4. Проект за пустинята в Катар – компютърна анимация;видео и фото- визуализация на група от 10 монументални структури за проект за пустинята в Катар

·         „Някъде в пустинята на Катар“  видео-тур /обиколка/

·         „Някъде в пустинята на Катар  360 панорама

5. Проекти за визуално-пластично осъвременяване външни пространства на НБУ

·         Някъде в двора на НБУ [lvideo]

·         друг път в друго време в НБУ 

6. Изложбата като произведение  – организиране на пространство и експонати в цялостно и общо въздействие   [PDF]   [HTML]


Изложбата на Венцислав Занков предполага и предпоставя интерес към използване на дигиталните технологии и тяхното експериментално, нестандартно, простичко, творческо и изследователско интерпретиране в областта на визуалните изкуства.


Като записи на времето Проектът касае взаимоотношението между физическото движение като човешки жест, създаващ и ритъм и хаос, и неговото материализиране в образ и в обект чрез дигиталните технологии във физическа и/или симулирана реалност.
И
зследва една от възможностите да се кондензира време като се запечата в единен пластичен образ, при който психологическото въздействие като краен резултат няма нищо общо с прихванатите отделни емоционални състояния. – споделя Занков.


За повече информация може да посетите сайта на галерията: www.host.gallery

илюстративен материал:

От серията „Упражнения за лява ръка“


От серията„Упражнения за дясна ръка“  


Стопкадър от видеотур „Някъде в пустинята на Катар”
3D print / animation Петър Петров 


Изложбата като произведение на изкуството



ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

ТРЕНИРОВКИ „Изходи:- упражнения 2024“
САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА
01.05 –31.05.2024 г.
HOSTGALLERY,
София

VISIBILITY


NBU

https://news.nbu.bg/bg/events/izlozhba-trenirovki!78627

·       https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/NBU_events_workouts_expo_anonc.pdf

НБУ департамент „Изящни изкуства“ FB site

·            https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/2024__dep_workout_fb_event_screenshot_1.jpg

BTA

https://www.bta.bg/bg/news/lik/660779-ventsislav-zankov-podrezhda-nova-izlozhba-v-stolichnata-hostgallery

·         http://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/BTA_workouts_expo_anonce.pdf

·         http://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workwouts_BTA_screenshot_.jpg

·         http://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workwouts_BTA_screenshot2.jpg

BULBOX

·       https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_bulbox_info.jpg

·       https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_hostgallery_Bulbox_%20workouts_expo_anonce.pdf

Café arte
https://cafearte.bg/vencislav-zankov-hostgallery-sofia/

·            http://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_23_04_workout_cafearte_bg_1.jpg

Impression
https://impressio.dir.bg/palitra/ventsislav-zankov-predstavya-svoyata-nova-samostoyatelna-izlozhba-trenirovki

·            https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_24_04_workout_%20Impressio.dir.bg.pdf

kratkoto info
https://kratkoinfo.com/25199-2/

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_29_04_workout_fb_kratkoto_info_screenshot1.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_20_04_workouts_kratkoto_info.pdf

Sofia Art Galleries FB
https://www.facebook.com/sofia.art.galleries/posts/pfbid02TgJqhACQwq4Ue7vvCHWx3aBKamfpXzZrnSS4A9CVttU8UHrR9swVmxkefaZS2DYFl

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workwouts_sofia_art_galleries_screenshot1.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workouts_sofia_art_galleries_fb.pdf

host.gallery

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workouts_HOSTGALLERY1.pdf

·         https://www.facebook.com/events/1481302289403595

programata.bg
https://programata.bg/izlozhbi/izlozhba/trenirovki-izhodi/

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workwouts_%20programata_screenshot.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workouts_programata.pdf

БНР предаване артефир
https://bnr.bg/post/101985044/vencislav-zankov-s-trenirovki-izhodi-uprajnenia-2024

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_01_05_BNR_arefir_kulturni_novini.pdf

boyscout
https://boyscoutmag.com/2024/05/kakvo-da-pravim-v-sofia-prez-mai-3/

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/2024_workout_boyscout_screenshot.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/boyscoutmag.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/boyscoutmag_may%202024.pdf

darik.bg
https://darik.bg/trenirovki-nai-novata-samostoatelna-izlozba-na-vencislav-zankov

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024__workout_darik_bg_screenshot.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workouts_darik_bg.pdf

БНР radio sofia
https://stream.bnr.bg/storage/Sofia/RadioCafe/30.04.24%20Zankov.mp3

европейска нощ на музеите /програмата за София/
https://institutfrancais.bg/evropejska-noshh-na-muzeite-sofiya-2024/

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_evropeiska_nosht%20_na%20_muzeite_hostgallery_zankov_fb_screenshot.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/Eourpean_nights_museums_workouts_expo_anonce.pdf

·          

facebook events
https://www.facebook.com/events/1481302289403595

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024__workout_fb_event_screenshot_2.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_event_screenshot_1.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_event_screenshot_2.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_event_screenshot_3.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_event_screenshot_4.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_event_screenshot_5.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_event_screenshot_6.jpg

арт клас с ученици от 5 клас от 1во частно Прогресивно училище
https://www.facebook.com/OPU1Sofia/posts/pfbid027QTa8jdjFk4yXJdEuJsWM9JMT8Hnf1qXuD26EbC8PmvjX4wuHQ4VqTTb9148uHh7l

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_art_class_deca_fb_events.pdf

Боян Манчев и студенти
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.456619476949262&type=3

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_%D0%92_manchev_NBU_students_screenshot1.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workout_fb_%D0%92_manchev_NBU_students_screenshot2.jpg

Instagram

https://www.instagram.com/p/C7n4FegtAPh/?img_index=1

Посещение на студенти от НХА и други гости

инстаграм

https://www.instagram.com/p/C7i_OB8NdK0/?img_index=1

фейсбук

https://www.facebook.com/media/set/?vanity=hostgallery&set=a.455524783725398

разпространение плакати

НХА

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workwouts_posterS_academy.jpg

СБХ

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workwouts_posters%20SBH_.jpg

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/2024_workwouts_posters%20SBH_2.jpg

NBU

·         https://zankov.info/exhibitions/workouts_24/visibility/IMG_20240426_093004.jpg



Ventsislav Zankov
WORKOUTS “Exits:- exercises 2024”
SOLO EXHIBITION
HOSTGALLERY, Sofia, May 1–30, 2024.
Opening: May 1, 18:00–20:30, Prof. Boyan Manchev, PHD
in the author’s presence ✨

The latest solo exhibition by Ventsislav Zankov takes an unexpected turn and exit from his traditional activities in painting and sculpture over the past decades, as attempts for intervention in and/or as a comment on the “social”.

“Exits:- exercises 2024” offer a path along which a sculptor used digital technologies in his free time and consists of two parts – a research and creative stage, and the realization of the searches, selected and displayed as an art exhibition.

The exposition relies on the possibilities of digitization for unconventional creation of works of art – two-dimensional and three-dimensional, containing two series of works: “Exercises for the Left Hand” and “Exercises for the Right Hand”, along with an unrevealed digital self-portrait from (2013) of 100 images, as well as computer visualization – 360˚ animation in video and photo format of structures on the theme “Somewhere in the desert of Qatar”.

The series “Exercises for the Left Hand” contains digital photography without a lens – 22 temporally reflected movements as static images. 22 temporal records represented as abstract graphics.

The series “Exercises for the Right Hand” shows volume 3D projects for waterfalls and architectural/sculptural objects for public or open spaces, expressed in a 3D print of 10 sealed fleeting gestures, creating chaos, which through digital technologies is transformed into a plastic construct and object, able to be actively present in an urban environment or in a desert on a modified scale.

The exhibition also includes an unrevealed self-portrait called “100 Times” (from 2013), which presents a singular digital image of Zankov compiled over 100 days.
Accumulating moments in an image, which materializes by summarizing and collecting elapsed time (in this case 100 days) into a whole, in which the specifics of the moment melt into the general trend and state of the processed time period.
The specific result is displayed, which can be interpreted as a self-portrait of a hundred days, the face of Vencislav Zankov or as a portrait of 100 days of time.

In the exhibition space, the viewer can immerse himself in a video tour (walkthrough) of the project structures, as well as in a 360-degree video panorama with the work “Somewhere in the desert in Qatar” – computer animation, video and photo visualization of a group of 10 monumental structures for a desert project in Qatar.

Venislav Zankov’s exhibition implies and presupposes an interest in the use of digital technologies and their experimental, unconventional, simple, creative, and research interpretation in the field of visual arts.

“As recordings of time, the Project concerns the relationship between physical movement as a human gesture, creating both rhythm and chaos, and its materialization in an image and an object through digital technologies in physical and/or simulated reality.
It explores one of the possibilities of condensing time by sealing it into a single plastic image, where the psychological impact as the ultimate result has nothing to do with the captured individual emotional states,” – Zankov shares.

We look forward to seeing you on May 1st at 6:00 p.m. at HOSTGALLERY, located at 102 “I. E. Geshov” Blvd. (inner entrance), Sofia.

Ventsislav Zankov`s solo exhibition “WORKOUTS” continues until May 30, 2024.

РЕЛИКВИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Галерия Харта представя:

Венцислав Занков

30 ГОДИНИ „БЕЗ НЕВИННОСТ“ – РЕЛИКВИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Колекция Владимир Илиев
Текст: Даниела Радева

1 септември – 15 септември, 2023

Откриване: 1 септември, 18:00 ч.

 През 1993 г. се появяват първите живописни платна на Венцислав Занков от серията „Без невинност“. През 2023 г. те попадат в частна колекция. Идеята да бъдат показани пред публика на пръв поглед звучи приятно, дори и само заради вече утвърденото им място в историята на  изкуството у нас. Обаче се оказва, че само един поглед върху тях е достатъчен, за да се осъзнае, че Занков е страшно (и в буквалния смисъл) релевантен на днешното време. В четирите фрагмента от изложбата „Без невинност“ от 1995 г.[1] изпълзяват истории за национализъм, екстремна бедност, девалвация на естетически номинали, ксенофобия и безнадеждност.  

Интересно е, че 90-те, заедно с мутробарок и попфолк, успяват да генерират и първото адекватно на световните процеси наше изкуство. Същевременно художествената общност се разцепва на две части, като съвременно ориентираният фланг като че ли отстъпва правата над живописта. Така Занков се оказва един от малкото, които изнасят актуално съдържание на платно. И става разпознаваем и за широката аудитория, дозирайки ловко нивата на искреност и провокация. От сегашна дистанция изглежда невероятно как по онова време все още има предавания за изкуство по телевизията и критика във вестниците. Богатият архив на художника документира, че той е навсякъде в медиите, като заедно с това получава подкрепящи рецензии и от почти всеки от гилдията на професионалните изкуствоведи.

Дизайнът на репутацията е част от художествената стратегия и от позицията, че не търговците, а само създаващите хора имат право арогантно да претендират, че са богове. През 90-те няма как иначе да се моделира погледа на прогресивно обедняващата (и откъм естетически вкус) масова публика. Интерпретирайки автопортрета със заглавие „Тук съм“ от 1993 г. Мария Василева пише: „Аналогията с „Дойдох да ви спася“ не е далечна.“[2] Ако направим връзка със заглавието на изложбата, можем да прочетем още „ето ме, не съм емигрирал“. Защото за тези, които не го познават, представеният образ е на средностатистически поданик на България. Подчертаната невинност в погледа веднага резонира към детския ръкописен почерк.

Същият почерк се появява на няколко места в този живописен цикъл, и в различни смислови конфигурации с образите. И става още по-сложно и да се преразказва еднозначно. В датиращата от 1993 г. „Вкус на рай“ Занков пише с розов спрей, традиционно средство на уличните вандали. Изстрелян върху старателно живописваната бяла драперия, сълзливият възрожденски цитат от Цветан Радославов е в състояние да активизира реакциите на абсолютно всички слоеве на зрителската маса. В звучаща като пънк парче рецензия, Свилен Стефанов вижда в изложбата съпротива срещу „надигащия се плебейски „патриотизъм“ – проповядван от „интелектуалци“, на които мястото им отдавна трябва да е в затвора за разпространение на нацистка идеология.“[3]
И все пак тя е болезнено красива, и е ужасно трудно да се преглътне, че трябва да бъде изтъргувана – нямам предвид картината, а това на което е метафора.  
 
Натрапчив елемент в изложбата „Без невинност“, както и в други работи на Занков от този период, е деформацията на художественото разбиране на идеята за„красивото“. То се приравнява с „привлекателното“ въз основа на непосредствения опит от желанието за потребление на стоки или телесните желания – „естетика на разочарованието“, както би казал Филип Зидаров[4]. „Забранено за чужденци“ от 1993 г. е брандирана с логото на местна агенция за манекенки и маркирана отново с розовия спрей. В едно автоинтервю художникът разказва за дядо си – скулптор и баба си – прима балерина, и за оригинален пастел на Дега, който са имали. „В смътните ми спомени от ранното ми детство витаят неясни силуети на балерини, висящи по стените.“[5] Избледняващи спомени за време на невинност.  

В картината „Избледняващи спомени“ от 1994 дори самата композицията говори за това как гримираната хубост на прехода отвръща лице от сантименталната поезия на Дебелянов от учебниците. Ако епохата на социализма е цензурирала еротиката в изкуството, високото изкуство през 90-те години се надсмива над сантименталното, идеализираното и всички видими белези на стария занаят. По образование Занков е скулптор и първите му картини са недокоснати от тежката ръка на академичната живопис. Образите идват директно от снимки в модни списания и от реклами. Известно време преди това живописта тук също се е позовавала на фотография с претенцията, че така отразява вярно реалността, но всъщност за да манипулира. През 1995 г. Борис Данаилов пише, че, Занков е „далеч от изискванията на нормативната естетика, която все още тегне над българското изкуство. Без изобразяване на размахани юмруци и нискочели „гробокопачи“, без доскоро задължителните позовавания на съмнителни героични традиции, Венцислав Занков е твърде актуален…“[6]. Наистина, през 1995 г. изглежда, че демокрацията е тук и преходът уж вече тече, но промяната засяга само повърхността – снимката източник от пропагандна е станала рекламна.





Даниела Радева


[1] Четирите представени картините са част от изложбата „Без невинност”, галерия „Микс“, 1995

[2] Мария Василева, Венцислав Занков, Сп. Галерия, ноември 1996

[3] Свилен Стефанов, Занков фронтално, в. Култура, брой 26 (2147), 30 юни 1995

[4] Филип Зидаров, телевизионно предаване „Форум“, Канал 1, 1995 https://www.youtube.com/watch?v=a9SbMpk0HKg

[5] Венцислав Занков. Метаморфозите на не-мястото. Текстове и проекти от периода 1991-2001, София, 2001

[6] Борис Данаилов, Предизвикателството на артиста, в. Демокрация, 17 юни 1995 г., Брой 139 (1633)




ОЩЕ СА ТУК: Кратък филм за една изложба

Кратък филм за една изложба

Прожекция и представяне
20.12.2022 от 11.00 часа
Университетски театър; НБУ

Камери регистрират откриване на изложба. Мястото – галерия „Кредо Бонум”, София.  Датата е 01.05.2022. Авторът присъства. Гости и случайни минувачи. Говори проф. Станислав Памукчиев. Открива Весела Ножарова – галерист и домакин на събитието.

„Още са тук“ може да се определи като документ за една проспективна изложба – изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената.

„Още са тук“ запечатва 13 непоказвани фигури от чугун, създадени от Занков през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина – материала, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда. Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето –винаги памет за извършено травматизиране.

Но „Още са тук“ са и 13 стоп кадъра на актуално лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство – сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей като контрапункт на дошлите на откриването зрители.

Камера:  Петър Петров / Андрей Аспарухов

Музика: Георги Арнаудов

Анимация и монтаж: Венцислав Занков

С подкрепата на: Национален фонд култура, http://ncf.bg


Още са тук: проспективна изложба /2022/

скулптура

Венцислав Занков


01.05 – 28.05.2022
галерия “Кредо бонум”

ул. Славянска 2, София


Венцислав Занков: ОЩЕ СА ТУК Кратък филм за една изложба
Прожекция и представяне 20.12.2022 от 11.00 часа Университетски театър; НБУ


относно

about (scroll for english)


„Още са тук“ се явява на мястото на очаквана юбилейна изложба, изложба, която да историзирира една творческа биография, като скулпторът изважда натрупани на склад и изложени в обществени триумфални пространства и частни вили край лазурни брегове, създавани през годините свои работи. Навършването на 60 години би могло да е и повод за една от т. нар. „ретроспективни изложби“, с които сме свикнали да назоваваме опита за събиране и подреждане на разбягващата се по дефиниция творческа енергия. „Още са тук“ не може да бъде ретроспективна изложба, защото не е ретро, не е обърната назад. Живият художник не може да бъде историк на себе си, защото винаги е вече с една крачка извън рамката.

„Още са тук“ може да се определи като проспективна изложба – изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената.„Още са тук“ се състои от 13 непоказвани фигури от чугун, създадени през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина – материала, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда.

Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето –винаги памет за извършено травматизиране.

Но „Още са тук“ са и 13 стоп кадъра на актуалното лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство – сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей. Дали в тях да четем израз на безсилие? На отчаяние? На надежда? На последната надежда преди потъването на „Титаник“, когато някои разчитат да оцелеят с помощта на кокетство, а други – на лактите и юмруците си? Надеждата на утописта революционер, очаквал подходящия момент, когато обществото ще достигне онази точка на разруха, която да се превърне в ден първи на революцията, но е бил изненадан от изригването на вулкан или разтърсващо земетресение, при което земята поглъща без да избира добри и лоши?

„Още са тук“ представя 13 фигури без кожа. 13 фигури без защитата на дрехите, но винаги, дори когато мускулите са разкъсани, месото виси на парцали, раните са посивели и възжълти, в проядените фигури остава социалната маска и тренирания етикет. Тялото умира понякога за секунда, органичната материя е изпепелена с 1350 градуса по Целзий, заместена от разтопен метал, но и в напълно вледенения отпечатък остава ужасената поза на социалното животно. Човекът винаги е много хора, несъстоятелен, но настойчив актьор.

Изстиналото желязо, последната фаза на тази алхимична трансформация, чугунът, представлява тежко, твърдо и крехко състояние на нещо, което е било мекото, пъргаво, леко и летящо.

„Още са тук“ е и продължение на групата фигури от изложбата „Последните граждани на Кале“. Фигури, свързани от заразително безсилие.

Чугунът е желязна сплав, чието съдържание на въглерод надвишава 2%. В допълнение към тези компоненти, сместа съдържа редица постоянни вещества като манган, силиций, фосфор, сяра и легиращи добавки. Но въглеродът е веществото, което като при стоманата напомня за живата материя – той е градивният елемент на живота (а живо наричаме онова, което умира). Фигурите понякога са обработени с ръждопреобразуватели, понякога са заварявани, понякога са оставени изцяло на сътрудничеството на съдържащия влага въздух.

„Още са тук“ представя актуалната работа на Венцислав Занков. Вълнения и тревоги от настоящето ще влияят върху нейното възприемане и тълкуване, но тя не е естетически отговор на съвременната ситуация в Европа и света, не е пряко свързана с пандемичните рестрикции на човешки свободи, нито с унизяващи човешкото военни престъпления.



Credo Bonum Gallery presents:

Ventsislav Zankov turns 60
They Are Still Here
prospective exhibition

Opening 1 May, Sunday, from 18:00
1 – 28 May, 2022
Credo Bonum Gallery, 2 Slavyanska St., entrance from Benkovski St., www.credobonum.bg

They Are Still Here comes in the place of an expected jubilee exhibition. An exhibition to historize a creative biography, showing the works of the artist accumulated in warehouses and exhibited in public triumphal spaces and private villas on the azure shores, created over the years. Turning 60 could be an occasion for one of the so called “retrospective exhibitions”, which is the way we are accustomed to call the attempt to collect and arrange the creative energy that disperses by definition. They Are Still Here cannot be a retrospective exhibition, because it is not retro, it is not turned to the past. A living artist cannot be a historian of himself because he is always one step out of the frame.

They Are Still Here can be defined as a prospective exhibition – an exhibition with a focus on perspective. It shows not part of the past, but something in the future that brings the times with it.

They Are Still Here consists of thirteen cast iron figures created over the past few years and never shown before. Cast iron is the opposite of plasticine – the material we use when we want to name the plasticity and malleability of people in the traps of social coercion.

Burned out, desires and dreams remain in the past, but as a negative. The future is possible only if the past is thought of as a fiery tear of space, and time is always a memory of performed traumatization.

But They Are Still Here are also thirteen stills of the current personal state. Thirteen masks of a creative and suffering person frozen in burnt iron. Not only figures, but also frozen states, captured views as in a night torn by lightnings. Figures of the impossible escape – as if the terrified bodies of the inhabitants of Pompeii have been reconstructed in metal. Should we read an expression of helplessness in them? Of despair? Of hope? The last hope before the sinking of the Titanic, when some rely on survival through coquetry and others – through their elbows and fists? The hope of the utopian revolutionary, expecting the right moment when society will reach that point of destruction that will become the first day of the revolution, but was surprised by the eruption of a volcano or a shattering earthquake which engulfs the earth without choosing the good and the bad?

They Are Still Here presents thirteen figures without skin. Thirteen figures without the protection of clothes, but always, even when the muscles are torn, the meat hangs in rags, the wounds are gray and yellow, in those eroded figures, the social mask and the trained etiquette remain. The body sometimes dies within a second, the organic matter is incinerated at 1350 degrees Celsius, replaced by molten metal, but even in the completely frozen imprint, the horrified posture of the social animal remains. A man is always a lot of people, indigent but persistent actor.

The cooled iron, the last phase of this alchemical transformation, the cast iron, is a heavy, hard and fragile state of something that was soft, agile, light and flying.

They Are Still Here is a also continuation of the group of figures from the exhibition The Last Burghers of Calais. Figures associated with infectious helplessness.

Cast iron is an iron alloy with a carbon content exceeding 2%. In addition to these components, the mixture contains a number of constant substances such as manganese, silicon, phosphorus, sulfur and alloying additives. But carbon is a substance that, like steel, is reminiscent of living matter – it is the building block of life (and we call living that which dies). The figures are sometimes treated with rust converters, sometimes welded, sometimes left entirely to the cooperation of moist air.

They Are Still Here presents the current work of Ventsislav Zankov. The excitement and anxiety of the present will affect its perception and interpretation, but it is not an aesthetic response to the current situation in Europe and the world, it is not directly related to pandemic restrictions on human freedoms or to war crimes humiliating what is human.


Ventsislav Zankov was born in 1962. He graduated with a degree in Sculpture at the National Academy of Arts in Sofia in 1988. Over the years, he has been behind many initiatives and curatorial projects, including the weekly [close-up] discussion club in Hambara (2004-2008), the newspaper 39 grams (2005-2008), the Ventsislav Zankov Foundation for Contemporary Art (founded in 2009). ), the Ventsislav Zankov Iron Medal for Contemporary Art (founded 2010), “Everything on Man” (2004-2008) together with the Goethe Institute – Bulgaria, “White, male, straight” project (2002) with the support of Swiss cultural program for Bulgaria Pro Helvetia. Curator for Bulgaria of international video art projects organized by Magmart, Italy (2013-2019).

Associate Professor in the Department of Visual Arts, NBU (2017). Master’s degree in Film and Television Art, New Bulgarian University (2016). Doctor in Art History and Fine Arts (2013). Psychodrama assistant (consultant).

His most recent individual projects feature: V&V EPICRISES, Vaska Emanuilova Gallery /SCAG/ (2021); In Front of Me, large-format painting, sculpture and neon, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2020), The Last Burghers of Calais, sculpture, construction site NBU (2016) and Artium, Serdika Center (2016); Oh, Happy Days, large-format painting and sculpture, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2014) with the support of the Central Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU and UBA; The Last Boudoir – sculpture, blood, video, Raiko Aleksiev Gallery, UBA, Sofia (2011), with the support of the International Foundation St. St. Cyril and Methodius and the Central Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU and UBA; New Ghost-like Paintings: now we’ve all turned into ghosts, Rakursi Gallery, Sofia (2011), Post-Romanticism. Reloaded, Bulgarian Cultural Centre, Berlin (2011); Possible/Impossible. A Concept towards an Urban Aesthetics, supported by the Culture Municipality Program, the Strategic Development Fund with the Board of Trustees of NBU, in partnership with the Red House Culture and Debate Center (2011). He has participated in numerous group exhibitions and other events. Ventsislav Zankov is the author of numerous publications in periodicals and on the Internet.

V&V Epicrises / В&В Епикризи

10.11.21 Димитрина Кюркчиева разговаря с художника Венцислав Занков в ”Артефир”
Програма Христо Ботев Артефир

2021 14.11 култура на бързи обороти БНР




TV

2021 БНТ 18.11. култура.бг

Exhibition of Ventsislav Zankov
at
Vaska Emanouilova Gallery
04.11. – 05.12.2021

Over the years, Vaska Emanouilova Gallery has combined interest in the historical and the contemporary art. One of the gallery’s programmes deals with sculpture and its current development. Ventsislav Zankov’s exhibition goes beyond this museum task and takes the risk of “updating” the works of the famous Bulgarian female artist, to understand them not as historical, but as an existential fact – a testimony of the human and life.

Two artists meet in the small space of Vaska Emanouilova Gallery – Ventsislav Zankov and Vaska Emanouilova, who at first glance do not look alike at all. The differences between them are not only historical, between traditional and contemporary art, between the last and the present century, between the distinctly female and the decidedly masculine beginnings, they are differences in the overall perception of the world and of the human as part of it.

The exhibition presents two notions of art and society, two epicrises of their condition, which emphasise each other on the principle of contrast. It includes sculptures and paintings by Zankov, created in the period 2011 and 2016, which have previously been shown only in solo exhibitions.

Notwithstanding what is considered “good taste”, a current direction, politically correct and art with social commitment, Ventsislav Zankov has always managed to take a clear position with his works. In this case, to show the world beyond the disintegration of the values of humanity and enlightenment, beyond any attempt at an ideal, at odds with the harmonious figure and bodily form as a world of debris of titans that once lived, of torn meaning and quivering bodies thinned like lines. Zankov’s works on display represent the quintessence of the artist’s understanding of art as an analytical tool for stripping the act of living.

Ventsislav Zankov works in the sphere of painting, sculpture, video, installation, performance, and new media. He has been one of the most active Bulgarian artists in this field since 1989. Zankov graduated in Sculpture from the National Academy of Art in 1988. In the period 1997-2008, Ventsislav Zankov was a part-time lecturer, and since 2009 he has been a full-time lecturer in the Department of Fine Arts at the NBU. He was a part-time lecturer in Sculpture at the NAA (2010). Zankov was awarded a doctoral degree in Art Studies and Fine Arts in 2013. He was a consultant in the training programme in psychodrama, sociometry and group therapy of the Psychotherapy 2000 Foundation. In 2016, Ventsislav Zankov was awarded a Master’s degree in Film and Television Arts at the NBU. Since 2017, he has worked as an associate professor in the Department of Visual Arts of the NBU.

His latest solo exhibitions include the following: In front of Me, Rayko Alexiev Gallery, UBA, 2020, The Last Burghers of Calais, ONE Gallery – Artium – Serdika offices, 48 Sitnyakovo Blvd and New Bulgarian University, with the financial support of the Central Fund for Strategic Development of the Board of Trustees of the NBU, 2016; Oh, Happy Days, Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia, 2014; The Last Boudoir (Sculpture, Blood, and Video), Rayko Alexiev Gallery, UBA, Sofia,2011; New Ghostly Paintings /We Are All Now Shadows/, Rakursi Art Gallery, Sofia, 2011; Post-Romanticism. Reloaded, BKI – Berlin, 2011; Possible-Impossible, conceptual projects for the aesthetisation of the urban environment with the financial support of the Culture programme of Sofia, 2011, etc.

Ventsislav Zankov has participated in numerous group exhibitions. He is the author many publications in the print periodicals and on the Internet.

For more information:

Vaska Emanouilova Gallery

Branch of the Sofia City Art Gallery

15 Yanko Sakazov Blvd, Sofia

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg



В&В Епикризи
Изложба на Венцислав Занков в галерия „Васка Емануилова“
04.11. – 05.12.2021

През годините галерия „Васка Емануилова“ съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното настоящо развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да „актуализира“ работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт – свидетелство за човека и живота.

В малкото пространство на галерия „Васка Емануилова“ се срещат двама автори – Венцислав Занков и Васка Емануилова, които още на първи поглед изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него.

Изложбата представлява две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно на принципа на контраста. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011 – 2016 г., които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.

Независимо от приетото за „добър вкус“, за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав Занков успява винаги да заеме ясна позиция с работите си. В случая творбите му „говорят“ за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с хармоничната фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.

Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997–2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. – редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, фондация „Психотерапия 2000“. Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016). От 2017 г. – доцент в департамент „Визуални изкуства“ на НБУ.

Сред последните му самостоятелни изяви са: „Пред мен“, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, 2020; „Последните граждани на Кале“, ONE Gallery– Artium /Артиум/ на Сердика офиси – бул. „Ситняково“ 48, и Нов български университет, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, 2016;  „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2014; „Последният будоар“ (скулптура, кръв, видео), галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2011; „Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци“, галерия „Ракурси“, София, 2011; „Post-романтизъм. Reloaded“, БКИ – Берлин, 2011; „Възможно-Невъзможно“, идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма „Култура“, 2011; и др.

Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

За повече информация:

Галерия „Васка Емануилова“

Филиал на СГХГ

Бул. „Янко Сакъзов“ 15, София

+ 359 2 944 11 75

www.veg.sghg.bg


visibility


https://www.monitor.bg/bg/a/view/venci-zankov-predizvikva-vaska-emanuilova-na-nejnata-teritorija-288630

https://www.24chasa.bg/novini/article/10361510

https://kratkite.com/%D0%B2%D0%B2-%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8/

http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2508586

https://bgnes.bg/news/ventcislav-zankov-kogato-izkustvoto-te-provokira-da-mislish-vinagi-ima-risk-ot-obida/

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/33622-v-v-epikrizi-izlozhba-na-ventsislav-zankov

http://artsofia.bg/bg/events/2021/11/04/v-v-epikrizi-izlojba-na-vencislav-zankov-v-galerija-vaska-emanuilova

https://19min.bg/news/3/158199.html

https://slava.bg/news/135474.html

https://stolica.bg/kultura/izlozhba-na-ventsislav-zankov-v-stolichnata-galeriya-vaska-emanuilova

https://visitsofia.bg/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0/day,04/month,11/year,2021/evid,13156/uid,ba3c7646aacf34da2e435c5df4e1f7f0


the gallery / галерията





проекта / the project