пълната информация за изложбата: текстове, произведения, откриване, публикации… можете да намерите тук
2015-2018 ‘THE LAST BURGHERS OF CALAIS’ – SERIES
Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system
published on 6/2/16 2:19 PM] Photo: Veneta Pavlova
Until June 5th one can see the exhibition of sculptor and artist Ventsislav Zankov entitled “The Last Citizens of Calais.” It is on display in the third unfinished building of the New Bulgarian University in Sofia. The exhibition brings us back to a tragic chapter of history when in the middle of the 14th century the army of Edward III besieged Calais. In order to save the citizens, the rulers of the city surrender the keys to the city gates. Les Bourgeois de Calais is a famous sculpture by Auguste Rodin. In the recent years Calais has become a city of refugees and migrants whose aim is reaching Great Britain.
Ventsislav Zankov 2016
We are part of a number of crises – financial, moral and a refugee one, Ventsislav Zankov says and adds:
“We live in a permanent crisis. What has been happening to our value system? Until recently one could often hear the expression ‘citizens of the world.’ At one point it turned out that we were neither citizens of the world, nor the world was united. On the other hand we do not have defenses in our civilization model. We do not have an answer to current processes and we do not know how to behave or what our moral and civic duties are. We have been betrayed from inside,” he says and adds:
“Democracy focuses on counting numbers rather than on human beings. When people vote, it is just numbers that are reported. There is no quality, just quantity. Speech has been destroyed in all of the political discourse that has been going on.”Снимка
The artist has been inspired by the popular sculpture of Rodin “The Burghers of Calais.” According to him, the moral horizon nowadays seems to be the individual salvation but maybe this way we cease being citizens. On the other hand the Burghers of Calais were thinking about the community.
“Fortress Europe has been somehow betrayed from inside or maybe now the battle is for the spirit. The answer is not clear because we think this is our civilizational spirit but actually it has long ago been defeated by consumerism and commercialism,” the sculptor says.
In his works one ca see pain, despair, and extreme conditions. The sculptures are characterized by alienation, loneliness, suffering. For his works the artist used products of organic chemistry – polyurethane and polyester.
English: Alexander Markov
Photos: Veneta Pavlova
Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system – Culture.pdf
„Последните граждани на Кале”
Самостоятелна изложба-скулптура на Венцислав Занков
с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
Анкета в-к “КУЛТУРА” – Ружа Маринска
Култура – Брой 5 (2885), 10 февруари 2017
Какво:
18 скулптури – човешки фигури от полиуретан и полиестер, оцветени.
Къде:
Строителен обект – 3-ти корпус на НБУ – ул. «Монтеридео» 21
Кога:
26.05-05.06.2016
Защо:
„Последните граждани на Кале”
С проекта „Последните граждани на Кале” В. Занков интерпретира и развива идеята на популярната скулптурна композиция на О. Роден (Гражданите на Кале) като разширява смисъл й – предаването на Ключа на Крепостта става метафора за съвременната ситуация в Европа.
„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия на случващото се в настъпващото време за цивилизационнен избор и безсилието в неговата амбивалентност в разбирането – приемане/отхвърляне на реалността – военни конфликти, бежанци, фундаментализъм, атентати. Гражданинът на света се оказва предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.
Съвременният гражданин се оказва в пряка среща с Оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е смачкан, всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на синтетика на желания и синтетичен смисъл.
Фигурите, телата, включени като скулптура в „Последните граждани на Кале” са отчуждени, разделени, оголени, проядени и самотни в страданието и отчаянието си в безсилието пред непонятното – представата; разбирането за Един Свят е взривена, и имат пряка емоционална и смислова връзка с актуалното настояще като жизнена и медийна среда – кризи – хуманитарни, морални, финансови с нестабилни смислови, смислени хоризонти за живот. Дезинтеграция.
Естетиката на „пластмасовите хора” на В. Занков е базирана на използвания материал –полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово виолетово червено) от автомобилни бои, в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват – оголени екстатични фигури – органичността на човешкото тяло е изведена в прът през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са естествен размер /Lifesize/
Мястото – оголени стени, суров бетон, пусто пространство, пространство в себе си без предназначение /сградата на 3-ти корпус НБУ в процес на изграждане – арх. Зарко Узунов /. В момента на изложбата възприемането му е двузначно – между изоставено и предстоящо, не е нито излязло от употреба, нито влязло в употреба и в това времево и смислово пропадане, то е самото себе си. Там попадат и «Последните граждани на Кале»
И още «Има и още по-актуално на актуалното настояще, което е тук, в сърцевината – след Ние, Вие, Аз, Сега.. .след вече отминалото и преди още незапочнатото. Енергията е изцедена в не-ставане, не-свършване, в не-преход с не-виновни. Витае безсилие и разпад, Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален, свити в себе си преставаме да бъдем граждани – апатия и оцеляване, спасение по единично е единственият реален морален хоризонт, изсмукани от безмисленото рециклиране на смисли в едно изхабено и уморено политическо пространство. Времето е извън нас и ние сме извън времето.» В.Занков
„Последните граждани на Кале” не предават ключа на града на английските войски през 1347 г; днес те са /из/оставени сами на себе си и последни пред неспособността за изход …
Кой:
доц. д-р Венцислав Занков
Завършва скулптура в НХА-София (1988), В периода 1997- 2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет.
Хоноруван преподавател по скулптура в НХА. (2010)
Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013)
Психодрама-асистент (консултант) обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, Фондация „Психотерапия 2000”, Член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014)
Дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016)
Сред последните му самостоятелни изяви са: „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Последният будоар” – скулптура,кръв, видео, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация „Св. Св Кирил и Методий” и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”,галерия Ракурси, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда”с подкрепата на столична програма „Култура” 2011;Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор – Център за култура и дебат „Червената къща” (2011). Участвал е в множество групови изложби и други събития.
Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет.
Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии . Един от най-активните български автори след 1989.
Контакт 0887519794 vzankov@yahoo.com http://zankov.info