The Last Boudoir /2013/ from venci zankov on Vimeo.
Yoana Pavlova
On November 10th, 1989, the political system in Bulgaria was changed with a quiet and unruffled coup d’etat. With this date officially began the so-called Transition to democracy for nine million people, as well as a period marked by hyperinflation, organized crime, and social chaos.
Two years later, in 1991, the Bulgarian sculptor, painter, and video artist Ventsislav Zankov, 29 years old at the time, held a series of now-cult performances in Sofia. His RED cycle, Am I God?, and the first part of Limes Agoniae could all be described as an attempt to set a meaningful if not transcendent frontier between Before and Now—both in arts and politics—through sacramental rites and ceremonial gestures.
Another twenty years later, on November 10th, 2011, in Rayko Alexiev gallery in Sofia opened Ventsislav Zankov’s exhibition The Last Boudoir. The monumental debris of eschatological figures were chained to separate cells, announcing the end of history and time, while the video archive of Limes Agoniae (1991-1992) ran in the background. Positioned into the context of the boudoir, this ensemble was a critique to all that had happened in Bulgaria for the last twenty years but also a symbolic act of putting an end to the Transition.
After two more years, in 2013, provoked by the current affairs in Bulgaria, Ventsislav Zankov returns to The Last Boudoir by mixing a documentary footage of his own visit to the show with excerpts from its media coverage. Personal memories layer over creative intentions, the past merges with the future through a passage turned into a horrific loop. The only utopia left is the End.
Йоана Павлова
На 10-и ноември 1989-а политическата система в България се сменя посредством тих и невъзмутим преврат. Официално с тази дата започва така нареченият Преход към демокрация за девет милиона души, както и период, белязан от хиперинфлация, организирана престъпност и социален хаос.
Две години по-късно, през 1991-а, българският скулптор, художник и видео артист Венцислав Занков, тогава на 29 години, представя в София серия от култови днес пърформанси. Поредицата RED, Am I God? и първата част от Limes Agoniae – всички те биха могли да се опишат като опит да се постави съдържателна, ако не и трансцендентална граница между Преди и Сега (както в изкуството, така и в политиката) чрез обредни ритуали и церемониални жестове.
Още двадесет години по-късно, на 10-и ноември 2011-а, в галерията “Райко Алексиев” в София се открива изложбата на Венцислав Занков “Последният будоар”. Монументалните отломки на есхатологичните фигури са оковани в отделни клетки, обявявайки края на историята и времето, докато на заден план се прожектира видео архив от Limes Agoniae (1991-1992). Поставен в контекста на будоара, този ансамбъл е критика към всичко случило се в България за последните двадесет години, но и символичен акт, слагащ край на Прехода.
След още две години, през 2013-а, провокиран от актуалните събития в България, Венцислав Занков се завръща към “Последният будоар”, смесвайки документални кадри от собственото си посещение на изложбата с откъси от медийното й отразяване. Личните спомени се наслагват върху творческите намерения, миналото се слива с бъдещето в пътуване, превърнало се в кошмарен лупинг. Единствената останала утопия е Краят.
