
2020 parallel Vienna

17.09.2020. Номинация за Наградите за ярки постижения в областта на културата на Столична община 2020 за самостоятелната изложба „ПРЕД МЕН“
facebook https://www.facebook.com/events/277652610287940/
Венцислав Занков: “пред мен” живопис и скулптура, 02-30.06.2020, галерия “Райко Алексиев”, София
с подкрепата на:
“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/
“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА
“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/
“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019
“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020
“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини
2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]
2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи
DOI: https://doi.org/10.33919/sledva.20.41.12 Keywords: exhibition; trees; crisis; ecological; pandemic
The author’s exhibition In Front of Me is a visual symbiosis of two themes: two crises intertwined in the human behavior – the ecological one and the social one borne by the pandemic situation that turns into a deeper existential crisis and questioning of the human. The trees represented in large-scale paintings are not a forest but rather some singular entities, bare-stripped crowns strenuously cut into a gloomy sky.
02.06 – 30.06.2020
Галерия „Райко Алексиев“
ул. „Г. С. Раковски“ 125, София
с подкрепата на
Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
Тъжно ехтят камбаните на далечния храм.
Този път е безлюден.
Изложбата „Пред мен“
е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.
Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да има заглавие „Последната разходка“.
Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.
Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.
Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря въпроси, отговори няма. Екзистенциалната екология за природата на човека – какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.
Заглавието „Пред мен“ остава отворено: стои (вече!) пред мен или предстои? Зададени едновременно.
——————————————————————————————————
“ПРЕД МЕН” САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – текст /защо/
“ПРЕД МЕН” – ПОГЛЕДИ В ГАЛЕРИЯТА
“ПРЕД МЕН” чугунени дървета TREES /CAST IRON, 2020/
“ПРЕД МЕН” “човекът все още стои, загледан нагоре” 44x25x179cm, чугун, 2019
“ПРЕД МЕН” BURNING TREE _/neon/ 2020
“ПРЕД МЕН” 2020 TREE PROJECT PAINTING дървета картини
2020 “ПРЕД МЕН” VISIBILITY присъствие на изложбата в медиите [tv, radio, screenshots & pdfs]
2020 “ПРЕД МЕН” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ реакции и снимки от социалните мрежи
12 ноември – 5 декември 2019, откриване 12 ноември,
вторник, 18.00 часа
СКЛАД в Тютюневия град, ул. „Екзарх Йосиф“ 16
Работно време: вторник – събота, 12.00 – 19.00 часа
Николай Неделчев е основател и управляващ директор на една от най-големите компании за интегрирани маркетингови комуникации в България – Publicis Groupe Bulgaria, част от която са иконичните агенции Saatchi & Saatchi, Leo Burnett, BBH, Zenith и др.
От 2010 г. Неделчев активно колекционира изкуство. Син на скулптора Трифон Неделчев, той израства заобиколен от картините на Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона и други. Конкретната причина обаче да стане колекционер е приятелството му с Кольо Карамфилов, когото нарича “ядрена централа за идеи”. След десетки срещи с него, посещения в ателието му и над 15 придобити картини, страстта към колекционерството е отключена.
През годините колекцията претърпява развитие. От сравнително по-неосъзнато и хаотично събиране, тя започва да изгражда облик. В центъра й е съвременното изкуство, а главните посоки са живопис и скулптура. Специален акцент е поставен върху двайсетина имена, които Неделчев колекционира през годините и изгражда техни мини експозиции и своеобразни “портрети” в рамките на сбирката.
Изложбеният проект представя именно тази посока от колекцията на Николай Неделчев. В нея са включени произведения на Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Димитър Генчев, Любен Петров, Сашо Стоицов, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Георгиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Стефан Божков, Красимир Кръстев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Миряна Тодорова, Калия Калъчева, Валентина Шара, Йонко Василев и други. Те се показват за първи път в обща експозиция, която дава представа за посоката на една частна колекция.
Железен орден за съвременно изкуство 2019
„Железен орден за съвременно изкуство” се връчва веднъж годишно на визуален артист, галерия или независима организация, действащи в полето на съвременното изкуство, с което допринасят за нов, друг и различен поглед за разбирането му и е извън полезрението на масмедиите и официално представяща се култура и изкуство, но с ясен принос към тях. Отличието има и за цел да открои независими артистични дейности, които надскачат локалния контекст на „правене на изкуство”.
Основан е през 2010 от Венцислав Занков и първи носител на отличието е Веселина Сариева.
На 1-ви май 2019 година се връчва за десети път „Железен орден за съвременно изкуство”
Място Хамбара ул. „6-ти септември” 22, София.
Време начало 19.00 часа
Мотивация за избора на артиста за 2019 година
Човекът е изчезнал. Парчета от митове или пък части или просто сенки може и от предполагаеми машини. Архитектонични детайли в свой ритъм напомнят на съоръжения. Стурктури в изряден разпад са обхванати от свой собствен непонятен смисъл, цел и пребиваване. Присъстващо отсъствие. Порядък и деструкция.
Фино, изискано, нечовешко – поглед към реалност, без да знаем коя е, но сме сигурни, че може да я има точно такава, в естетика на отчуждеността, отстранеността, на прецизно отстранени самодостатъчни структури. Отстраненост в съзерцание на Битие в себе си, в което художникът е надзърнал през процепа на невъзможното. Присъстващото отсъствие на човешкото клони към източни практики, създаващи простота и съвършенство.И в тази своя практика художникът разбива всички клишета, с които може да е натоварено едно дигитално изображение.
Да променям с прецизност и точност детайли, да променям цялата композиция и елементите в нея и т.н. и т.н… Толкова за техниката. Създаването на изображение, неговото възприемане и разчитане са едни от най-интересните неща на света. Нещо, в което ръката винаги е била един от най-предпочитаните посредници.
Има безброй начини за създаване на изображение. Всяко изразно средство е специфично и се различава от друго. Изборът, независимо от какво е продиктуван, винаги води до различен резултат. Не бих могъл с акварел да направя това, което бих постигнал с акрил и обратното. В крайна сметка целта винаги е изображението. Не случайно не използвам думата картина, а изображение.
Истина е, че от години рисувам ползвайки електричество. Нищо от това, което съм направил, нямаше да е възможно, ако не разполагах постоянно с еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V. Винаги съм спазвал правилата за безопасност, без да ползвам гумени ръкавици (нали рисувам без ръце).
Години наред се занимавах само с музика. Нямах никакво намерение пак да рисувам. За себе си бях стигнал до извода, че има смисъл да го правя отново, само ако мога да постигна с изображение същото усещане, което мога да постигна с музика. Тоест изразното средство е въпрос на избор.
Слушам музика през останалото време. Докато рисувам – не.
Със сигурност има дни, които не са преброени.
Водата ще получи частична или пълна амнезия, необяснимите явления ще си останат необяснени.
Спомените ще се разделят със своята материалност и ще изчезнат, без това да промени количеството материя. И само пяната ще остане отгоре, поне за малко.
Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube
https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii
инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”
http://foundation.zankov.info/
http://foundation.zankov.info/mobile/
Носители на отличието от основаването му са:
2018
Красимир Кръстев RASSIM
изложба „СОЛ” /ONE MONEV gallery/
Мълчанието.
С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава във взаимодействие с природата изложба, която в своята тотална и завършена цялостност става произведение на изкуството и е смислен отказ за участие в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Солта на живота е вече някъде другаде.
2017
Косьо Минчев
Въплътена страст
В съвременното изкуство в своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.
Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…
2016
Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.
2015
Дан Тенев
Като единствен български артист, работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.
2014
Росица Гецова и Спартак Дерменджиев
Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.
Спартак Дерменджиев
2013
Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/
2012
Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.
2011
Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”, Corpus Alienum”, „Скрита триизмерност”, „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”, „Двигатели с регионално предназначение” – изложби, артистични дейности и акции, с които авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.
2010
Първи кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.
носители
Мълчанието.
С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава в заимодействие с природата изложба, която в своята цялостност и завършеност става произведение на изкуството. С професионалното овладяване на материя и простраство, изложбата „Сол” предоставя на въображението единствено и пълно чисто естетичесто преживяване, затворено към каквито и да е спекулации за злободневност, меркантилност, актуалност и дискурсивна концептуалност, присъща на съвременното ни изкуство. Философията на мълчанието, споделена от автора в контекста на досегашните му артистични практики е заявена позиция спрямо това настояще и мястото на артиста в него. Мълчанието е повече от пазене на тишина.
Красимир Кръстев RASSIM – CV
https://www.onegallery.eu/copy-of-rassim
Какво
Железен орден за съвременно изкуство 2018
На 1-ви май 2018 година в галерия ONE се връчва за девети път „Железен ордан за съвременно изкуство” на художник и събитие, касаещи друг поглед върху съвременното българско изкуство, което е извън полезрението на масмедиите и официално представената култура и изкуство, но с ясен принос към тях.
Мотивацията за избора на артиста за 2018 е преди всичко в търсене на истинността в изкуството, професионализмът и качеството на работа, уникалността в подхода и актуалността му към настоящето като живот.
Социалното и политическото състояние на живеенето е разочароващо, индивидуалните усилия, бунт и протест са доведени до безмислие, безпредметни са. Дискурсивите практики в съвременното ни изкуство са доведени до визуални карикатури, и коментари на политическо коректно поведение. Изкуството е обезсилено. Художникът и единствената смислена неговата реакция е в отказ да участва в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Остава природата, оставя я тя да действа вместо него. Същият този художник преди години, прекарвайки през собствената си телесност социалното като лично битие и преживяване, създаваше феномени в съвременното ни изкуство, разпознати и по световни арт форуми. Днес оцеляването на духа минава през отказ и вътрешна емиграция, напускане изоставяне на изкривеното до уродливост от посредственост, наглост, некадърност, простотия, конформизъм, цинизъм, официално официозно, кичозно културно поле на обществeното ни битие. Солта на живота е вече някъде другаде.
Къде
ONE Gallery, ул. Ив. Вазов 14, София
Кога
01.05.2018
От 18.00 часа
Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube
https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii
инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”
http://foundation.zankov.info/
http://foundation.zankov.info/mobile/
Носители на отличието от основаването му са:
2017
Косьо Минчев
Въплътена страст
В съвременното изкуство в своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.
Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…
2016
Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.
2015
Дан Тенев
Като единствен български артист, работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.
2014
Росица Гецова и Спартак Дерменджиев
Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.
Спартак Дерменджиев
2013
Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/
2012
Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.
2011
Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”, Corpus Alienum”, „Скрита триизмерност”, „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”, „Двигатели с регионално предназначение” – изложби, артистични дейности и акции, с които авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.
2010
Първи кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.
носители